Денят на шегата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година.

Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата

Една от тях е свързана с Франция от времето на крал Анри III и приемането в страната на Грегорианския календар. Още при предшественика му Шарл IX е направен опит (Русийонски едикт) да се реформира празнуването на Новата година, която обичайно се чествал в страната в последната седмица на месец март, но той среща неодобрението на голяма част от поданиците.

При Анри вече е утвърдено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се счита 1 януари. Все пак още дълго време поданиците на краля празнуват постарому, но онези, които все пак възприемат идеята, започват да изпращат новогодишни картички на 1 април на тези, които са привърженици на традицията, вече не толкова с поздравителен, колкото с шеговит и подигравателен характер. Установява се обичаят, онези които стават обект на шегите и лъжите на другите, на този ден да се наричат "първоаприлски риби", а за особено забавна, но и достатъчно невинна закачка бива прието да се лепят на гърбовете на "жертвите" изображения на шаран.

Друга история разказва, как празникът на хумора се е пренася в Англия през 1860 г., когато английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Те не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. Във Великобритания 1 април е известен като Денят на глупците. Не така безобидно преминава появата му в Русия, където за първа проява в този смисъл се счита една фалшива аларма за пожар по времето на Петър I.

Денят на шегата 1-и април има древноримско начало. Неговото отбелязване било свързано с пролетното равноденствие.

На 25-и март – денят на пролетното равноденствие, древните римляни чествали веселието, шегата и радостта. Това бил празника на доброто настроение наречен „Хилария” с апогей почитането на богинята Кибела – майката на боговете. В аналите се споменава за игри, шеги и маскиране.

В днешно време, денят на шегата 1-и април в Италия се нарича „pesce d’aprile” и буквално означава "априлска риба", но не може да се твърди, че понеслият шегата се е хванал като риба на въдица. Това наименование на празника идва от френски език с приемането на Грегорианския календар през 1582г.

Дотогава, в Европа Нова година се посрещала между 25-и март и 1-и април. Във Франция не били съгласни с промяната и си правели подаръци по стария обичай, но от празни кутии - т.е. обръщали го на шега свързвайки я с израза „априлска риба”. Защото, според легендите в началото на април трудно се ловяла риба и рибарите били взимани на подбив.

За доброто им настроение, в Неапол на 1-и април им подаряват риба от шоколад.

В днешно време - 21.век - в някои страни по света се провеждат специални празненства за Деня на шегата, сред които празникът Хуморина в Украйна.

Добър източник на възможни шеги са различни произведения на изкуството с хумористичен или сатиричен стил, като карикатурите и комедиите, както и клоунадата. Съществува огромен обем забавна литература, която също могат да се взаимстват весели истории и шеги.

Интересни в това отношение са и някои забавни инициативи, като наградите "Дарвин", "Иг-Нобел" и "Златна малинка".

В България, най-шеговито настроени хора са шопите и жителите на град Габрово, които често са и предмет на хумористичните творби и прояви, а по света със същото са известни шотландците, испанците и чукчите.

Източник: April Fools' Day, Encyclopædia Britannica