Общество
Гастербайтерите ни в Германия ще плащат данък у нас
Гастербайтерите ни в Германия ще плащат данък у нас
Българи, работещи в Германия, да плащат данък за доходите си у нас. Това предвиждат промени в Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, които ще влязат в сила от 1 януари 2025 г., пише 24 часа.
Със сигурност новите правила ще се приложат за сезонните работници, които работят по няколко месеца в Германия. Сега те не дължат нищо нито там, нито у нас. Причината е, че доходът им в Германия обичайно не надвишава необлагаемия минимум, а според двустранната спогодба у нас те са освободени от налог.
Новите правила на спогодбата ще предвиждат те да платят данък или там, ако надвишат необлагаемия минимум, или да бъдат обложени у нас, ако не декларират платен в Германия данък.
От финансовото министерство припомниха, че Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Германия е подписана през 2010 г. До промени в нея се стигнало, след като двете държави отчели, че оттогава са настъпили съществени промени в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тези промени трябва да противодействат на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Промените са записани в проекта Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) на ОИСР, на тази основа е разработена многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Държавите са поканени да се присъединят към нея. И България, и Германия са заявили своята готовност да спазват разпоредбите на конвенцията, включително да приведат своите спогодби в съответствие със заложените в нея минимални стандарти.
От финансовото министерство уточняват още, че Федерална република Германия и България са се договорили разпоредбите на многостранната конвенция, засягащи минималния стандарт, да се въведат чрез двустранен протокол, който е подписан на 21 юли 2022 г. в София.
Освен това е договорена клауза, въвеждаща метода на обикновения данъчен кредит, който България избира да прилага като метод за премахване на двойното данъчно облагане.
Подобна промяна ще има и в други спогодби, ще засегне данъчни периоди, започващи от 1 януари 2024 г., и ще бъде оповестена, когато бъде готов пълен анализ на всяка спогодба, за която са отнася.
Методът “освобождаване с прогресия”, който България въвежда за работещите в Германия, предвижда доходите, получени в чужбина, да бъдат освобождавани от облагане в България, без значение дали тези доходи са ефективно обложени в държавата на източника. Предвидено е и приложение на метода на данъчния кредит, при който платеният в чужбина данък се приспада от дължимия данък в България.
Промените ще натоварят данъкоплатците, които ще трябва да имат документи за получените доходи и размера на удържания в чужбина данък. Ще натоварят и данъчната администрация, която ще извършва съответните проверки.
Единственото изключение за доходи в чужбина засега е за пенсии и за доходи от държавна служба, за които спогодбата предвижда да бъдат обложени само в Германия. За тях ще продължи да се прилага досегашният метод “освобождаване с прогресия”, т.е. да не се декларират в България.
Ползите от спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане са доказани отдавна. Първоначалната им цел бе само да не се облага двойно един и същ доход в две различни държави. В момента обаче тяхната роля се разширява и те вече въвеждат правила за недискриминация, обмен на информация, предоставяне на помощ при събирането на данъци, процедури за взаимно споразумение, борба с данъчните злоупотреби, премахване на двойното икономическо данъчно облагане и други.
Планът на ОИСР включва пакет от данъчни мерки, които следва да бъдат въведени в българската правна система както чрез националното законодателство, така и чрез международните данъчни спогодби. Това са мерки, насочени към предотвратяване на съществуващите практики за укриване и невнасяне на данъци и използването на схеми за агресивно данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане.
Подходът ни в преговорите за споразуменията е да се търси балансиране, което ще е от полза за цялата икономика, с известен акцент върху специфични сектори на българската икономика, категорични са от финансовото министерство.
Действащите спогодби са отнесени в няколко групи. Към първата са държави, с които вече имаме договори, но те се нуждаят от актуализиране.
Към втората група с приоритетно значение са спогодбите ни с държавите-членки на Г-20. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР и Япония. Към момента имаме сключени такива с 16 държави от тях. Все още нямаме с Австралия, Аржентина, Бразилия и Мексико.
В отделна група са спогодбите с държави, едновременно членки на ОИСР и ЕС. От 38–те държави в ОИСР имаме сключени договори с 31, а целта е към тях да се добавят и такива с Австралия, Исландия, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия и Чили. От 26-те държави-членки на ЕС, имаме сключени спогодби с всички.
В последната група са държави, които до този момент не са били сред традиционните значими икономически партньори на страната ни.
При сключването на нови или при промяна на действащи спогодби значение за подбора и избора на метод имат няколко критерия: икономически отношения със съответната държава, политическа система и стабилност, особености на корпоративното и търговското право и др.
Два са основните модела на данъчна спогодба, които се използват като основа при водене на преговори и сключване на нови. Моделът на данъчна спогодба на ОИСР разпределя правото на облагане между държавата, на която лицето е местно лице за целите на данъчното облагане, и държавата на източника на дохода. Моделът на данъчна спогодба на ООН е сходен с този на ОИСР, но дава по-широки права на облагане в държавата- източник на дохода. Двата модела имат конкретни разновидности.
България е предложила промени в някои от тези модели. Например “критерия за разкъсване на връзката” при нефизически лица и критерия “място на учредяване”. Друго българско предложение е да се ограничи приложението на данъчните облекчения по отношение на доходи от дивиденти, особено ако тези доходи се квалифицират като скрито разпределение на печалба. За статута на авторските и лицензионните възнаграждения предлагаме договарянето на минимални ставки при източника.
С кои страни България има споразумение
България има сключени 70 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане със следните държави: Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Бахрейн, Беларус, Белгия, Виетнам, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Египет, Естония, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Корейската народно-демократична република, Кувейт, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Малта, Мароко, Молдова, Монголия, Нидерландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Обединеното кралство, Пакистан, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Северна Македония, Сингапур, Сирия, Словакия, Словения, Тайланд, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Южна Африка, Южна Корея и Япония.
Със сигурност новите правила ще се приложат за сезонните работници, които работят по няколко месеца в Германия. Сега те не дължат нищо нито там, нито у нас. Причината е, че доходът им в Германия обичайно не надвишава необлагаемия минимум, а според двустранната спогодба у нас те са освободени от налог.
Новите правила на спогодбата ще предвиждат те да платят данък или там, ако надвишат необлагаемия минимум, или да бъдат обложени у нас, ако не декларират платен в Германия данък.
От финансовото министерство припомниха, че Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Германия е подписана през 2010 г. До промени в нея се стигнало, след като двете държави отчели, че оттогава са настъпили съществени промени в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тези промени трябва да противодействат на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Промените са записани в проекта Base Erosion and Profit Shifting (BEPS) на ОИСР, на тази основа е разработена многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Държавите са поканени да се присъединят към нея. И България, и Германия са заявили своята готовност да спазват разпоредбите на конвенцията, включително да приведат своите спогодби в съответствие със заложените в нея минимални стандарти.
От финансовото министерство уточняват още, че Федерална република Германия и България са се договорили разпоредбите на многостранната конвенция, засягащи минималния стандарт, да се въведат чрез двустранен протокол, който е подписан на 21 юли 2022 г. в София.
Освен това е договорена клауза, въвеждаща метода на обикновения данъчен кредит, който България избира да прилага като метод за премахване на двойното данъчно облагане.
Подобна промяна ще има и в други спогодби, ще засегне данъчни периоди, започващи от 1 януари 2024 г., и ще бъде оповестена, когато бъде готов пълен анализ на всяка спогодба, за която са отнася.
Методът “освобождаване с прогресия”, който България въвежда за работещите в Германия, предвижда доходите, получени в чужбина, да бъдат освобождавани от облагане в България, без значение дали тези доходи са ефективно обложени в държавата на източника. Предвидено е и приложение на метода на данъчния кредит, при който платеният в чужбина данък се приспада от дължимия данък в България.
Промените ще натоварят данъкоплатците, които ще трябва да имат документи за получените доходи и размера на удържания в чужбина данък. Ще натоварят и данъчната администрация, която ще извършва съответните проверки.
Единственото изключение за доходи в чужбина засега е за пенсии и за доходи от държавна служба, за които спогодбата предвижда да бъдат обложени само в Германия. За тях ще продължи да се прилага досегашният метод “освобождаване с прогресия”, т.е. да не се декларират в България.
Ползите от спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане са доказани отдавна. Първоначалната им цел бе само да не се облага двойно един и същ доход в две различни държави. В момента обаче тяхната роля се разширява и те вече въвеждат правила за недискриминация, обмен на информация, предоставяне на помощ при събирането на данъци, процедури за взаимно споразумение, борба с данъчните злоупотреби, премахване на двойното икономическо данъчно облагане и други.
Планът на ОИСР включва пакет от данъчни мерки, които следва да бъдат въведени в българската правна система както чрез националното законодателство, така и чрез международните данъчни спогодби. Това са мерки, насочени към предотвратяване на съществуващите практики за укриване и невнасяне на данъци и използването на схеми за агресивно данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане.
Подходът ни в преговорите за споразуменията е да се търси балансиране, което ще е от полза за цялата икономика, с известен акцент върху специфични сектори на българската икономика, категорични са от финансовото министерство.
Действащите спогодби са отнесени в няколко групи. Към първата са държави, с които вече имаме договори, но те се нуждаят от актуализиране.
Към втората група с приоритетно значение са спогодбите ни с държавите-членки на Г-20. Това са Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Корея, ЮАР и Япония. Към момента имаме сключени такива с 16 държави от тях. Все още нямаме с Австралия, Аржентина, Бразилия и Мексико.
В отделна група са спогодбите с държави, едновременно членки на ОИСР и ЕС. От 38–те държави в ОИСР имаме сключени договори с 31, а целта е към тях да се добавят и такива с Австралия, Исландия, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия и Чили. От 26-те държави-членки на ЕС, имаме сключени спогодби с всички.
В последната група са държави, които до този момент не са били сред традиционните значими икономически партньори на страната ни.
При сключването на нови или при промяна на действащи спогодби значение за подбора и избора на метод имат няколко критерия: икономически отношения със съответната държава, политическа система и стабилност, особености на корпоративното и търговското право и др.
Два са основните модела на данъчна спогодба, които се използват като основа при водене на преговори и сключване на нови. Моделът на данъчна спогодба на ОИСР разпределя правото на облагане между държавата, на която лицето е местно лице за целите на данъчното облагане, и държавата на източника на дохода. Моделът на данъчна спогодба на ООН е сходен с този на ОИСР, но дава по-широки права на облагане в държавата- източник на дохода. Двата модела имат конкретни разновидности.
България е предложила промени в някои от тези модели. Например “критерия за разкъсване на връзката” при нефизически лица и критерия “място на учредяване”. Друго българско предложение е да се ограничи приложението на данъчните облекчения по отношение на доходи от дивиденти, особено ако тези доходи се квалифицират като скрито разпределение на печалба. За статута на авторските и лицензионните възнаграждения предлагаме договарянето на минимални ставки при източника.
С кои страни България има споразумение
България има сключени 70 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане със следните държави: Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Бахрейн, Беларус, Белгия, Виетнам, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Египет, Естония, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Испания, Италия, Йордания, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Китай, Корейската народно-демократична република, Кувейт, Латвия, Ливан, Литва, Люксембург, Малта, Мароко, Молдова, Монголия, Нидерландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Обединеното кралство, Пакистан, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Саудитска Арабия, САЩ, Северна Македония, Сингапур, Сирия, Словакия, Словения, Тайланд, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Южна Африка, Южна Корея и Япония.
Comments
comments powered by Disqus