Наше село зарежда Европа с рози, които се засаждат през април. Те се отглеждат изцяло по холандска технология и се продават на корен. През 2000 г. производителката Валентина Пенчева от Павликени е спечелила проект с холандското правителство на стойност 1 млн. евро и така се стигнало до внедряване на чуждестранния опит.

„Холандците идваха тук в продължение на две години, за да ни учат как да гледаме рози. Възприехме изцяло техния метод по отношение на ноу-хау, машини, посадъчен материал, халета, офис и т.н. Розите са интензивна култура, гледат се 2 години и работата е трудоемка“, обясни Пенчева.

„Навремето собственикът на разсадника купува земя в района на Михалци, защото мястото е много подходящо за отглеждане на рози. Гледаме традиционни сортове на 100 дка. Продукцията е концентрирана изцяло за европейските пазари – Холандия, Белгия и Великобритания. За България продаваме ограничени количества – до 50 000 бр.“, сподели Валентина Пенчева.

Любопитна подробност е, че често розите от разсадника пътуват за дистрибуция зад граница, а след това се внасят обратно у нас под марката на чуждестранния партньор на фирмата за продажба в магазините на една от най-известните вериги за хранителни стоки.

През април розите се засаждат с машини. Използва се диво растение, което през лятото се облагородява с питомно. Есента се изважда и се съхранява в хладилни камери, които стопират процеса на вегетация. Там зимува на температури от 0 до 4 градуса. Впоследствие се връща на полето, когато условията вече позволяват растението да продължи естествения си цикъл.

„Имаме около 25 работници през лятото, а зимата стигат до 50 души. Все по-трудно става да намерим работна ръка. Наемаме хора от близките села. Имаме работници, които през лятото ходят на гурбет в чужбина, а зимата се връщат у нас и се включват в работата с розите. Обмисляхме да внесем работници от Молдова, но се отказахме, защото административната процедура е много тромава“, сподели Пенчева.

Подчертава, че за отглеждането на рози са нужни слънце, вода, тор и специфична обработка. Когато всички компоненти са налице, културата се отблагодарява с ароматна и красива реколта. На 100-те дка на фирмата могат да се видят червени, розови, бели, жълти и двуцветни рози. Мирисът на цветята пък се разнася из цялото село, пише „Телеграф".

„Преди 2 години един мъж от Казанлък дойде, за да пробва нашите рози за производство на розова вода. Макар да не са маслодайни, резултатът от крайния продукт беше страхотен“, разказа Валентина.