При коклюш се пият антибиотици възможно най-скоро
Коклюш, магарешка кашлица, юрганджа е заразна болест, най-много по децата, от която и много умират." Така пише в здравно-информационна брошура от 1908 година - първият български документ, който описва коклюша по нашите земи, пише България Днес.
За разлика от някои заразни заболявания, които са били познати и описани още по времето на Хипократ и други древни автори, коклюшът е описан в историята едва през XV-XVI век. През XVIII век се съобщава за епидемични взривове в Германия, а през XIX век - в Англия. Днес заболяването се среща под формата на единични, огнищни случаи, често в големите градове, или почти както е сега, на епидемии.
Преди да се разработи ваксина, коклюшът е бил сред най-разпространените инфекциозни болести като грип, морбили и варицела и е стоял на първо място като причина за смъртност в кърмаческата възраст. Затова се е смятал за една от най-опасните заразни детски болести. В сравнение с XIX век и началото на ХХ век заболеваемостта значително намалява, така например в България смъртността пада от 6 на 100 болни деца за 1919-1923 г. до 0,24% за 1954-1958 г., а в днешни дни смъртните случаи стигат до нулата, но съвсем наскоро тази статистика е опровергана.
Причинителят на коклюша - микробът бордетела пертусис, е открит през 1906 г. от френския учен Жул Борде, на чието име е кръстена самата бактерия. По-късно заедно с Октав Женгу изобретяват първата ваксина срещу болестта, която е одобрена за използване в Щатите през 1914 г.
След като се заразим с коклюшовата бактерия, има период от 1 до 2 седмици, в които не проявяваме симптоми - т. нар. инкубационен период. През това време микроорганизмът се размножава в покривните клетки на пътищата на белите дробове. Болестта започва с лека, постепенно засилваща се суха кашлица, придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер с невъзможност да се поеме въздух по време на пристъпа. Очите се зачервяват, устните и езикът посиняват поради липса на кислород. След края на кашличния пристъп болният отделя жилави светли храчки. Тежестта на заболяването се определя по честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като по-тежките пристъпи са придружени и от повръщане. Усложнения могат да засегнат кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията. На 40-ия ден болните вече са заразни.
Най-честата причина за смърт от коклюш се дължи на повишено белодробно кръвно налягане, причинено от възпалението в дихателния орган на човека, което води до дихателна недостатъчност на всяка част на нашето тяло.
Тъй като коклюшът се причинява от бактерия, начинът да се преборим с него е единствено чрез антибиотици и няма как да се излекуваме без тях. Често се използват препаратите еритромицин, кларитромицин и азитромицин. Ако се използват лекарствата в по-ранен етап от болестта, може да бъде предотвратено болният да разпространява бацила на хората около себе си. Затова е важно да се консултирате с лекар възможно най-скоро при наличие на симптоми и информация за контакт с болен от коклюш.
Известно е, че ваксината срещу коклюш е част от имунизационния календар на България. Първата ваксина се прилага на бебето на 2-ия месец след раждането, впоследствие се правят реимунизации на 3-и, 4-и, 16-и месец, на 6 годинки и последно на 12-годишна възраст. Въпреки дългогодишното развитие на технологиите все още ефектът на ваксината срещу коклюша не е толкова траен в дългосрочен план. Голяма част от пациентите, които прекарват болестта тежко, са деца и кърмачета и затова е важно ваксинирането да не бъде пропускано!
Сироп от анасон успокоява дихателните пътища
Антибиотиците са задължителни при коклюш, но за да се успокоят дихателните пътища, може като допълнение да си направите билков сироп с рецептата, описана по-долу.
БИЛКОВ СИРОП СРЕЩУ КОКЛЮШ
1/2 ч.л. анасон
5-10 зърна от драка
1 сладко коренче
1 ч.л. живовляк с тесни листа
1 ч.л. волски език
1 ч.л. листа от бъз
1 ч.л. мащерка
1 ч.л. подбел
100 г. пчелен мед
300 мл вода
Анасонът, драката, сладкото коренче, живовлякът и волският език се запарват в 500 мл вряща вода и се варят, докато остане 300 мл отвара, която веднага се прецежда.
В отделен съд кипвате 300 мл вода и запарвате листата от бъз, мащерката, подбела за 30 минути. Прецежда се и се добавя медът.
Смесвате двете отвари и дръжте сиропа в хладилник. Дава се 10 минути преди хранене, сутрин, обед и вечер по 1 чаена лъжичка на деца под 3 години, по 1 супена лъжица на тези до 7 години, а на останалите по 1 ракиена чашчица.
Comments
comments powered by Disqus