Вече четвърт век и български учени участват в разкриването на тайните на Вселената. За това в ЦЕРН помагат български детектори, които регистрират причинените от учените сблъсъци в големия ускорител на частици. Бъдещето обаче е на новите изследвания, за които ЦЕРН вече има планове с новия ускорител. Неговото строителство трябва да започне до десетина години, а системата да заработи до 2050-а.

Още преди членството в НАТО и ЕС - през март 1999 година, България става 20-ият член на ЦЕРН и така дори българската индустрия става част от строящия се към онзи момент огромен ускорител на частици, чийто 27 километров пръстен минава на 100 метра под земята през границата между Франция и Швейцария. Архивите от онова време припомнят, че през 1999 година ЦЕРН сключва договор с Комбината за цветни метали /КЦМ/ - София за 5 милиона долара. КЦМ щяло да изработи адронения детектор за ядрен ускорител, строящ се в момента в Женева.

Именно за тези детектори разказа пред БНР доцент доктор Борислав Павлов от катедра "Атомна физика" в СУ. По думите му над 120 детектора от централната част на системата са произведени в България, а също така и всички алуминиеви части на системата.

"Оттогава ние продължаваме да се грижим за тези камери, за тяхната профилактика, поддръжка, ако нещо се повреди. Те толкова дълго вече работят без особени съществени проблеми".

Колкото повече енергия, толкова по-надълбоко в науката може да се стигне, допълва доцент доктор Борислав Павлов. И така учените обяснява нуждата от наличие на съоръжения като Големия ускорител на частици.

При сблъсъка на частиците се създават огромно количество данни, разказва още доцент доктор Павлов. Затова учените използват системи, които предварително подбират и обработват първоначалната информация. Въпреки всичко данните, които ЦЕРН генерира, са толкова много, че се налага да се обработват и съхраняват по целия свят. Канада, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Испания, Тайван, Обединеното кралство и САЩ съхраняват в специални центрове данните. Наскоро и Сърбия подписа Меморандум за сътрудничество със световната компютърна мрежа на Ускорителя.

Новината обаче от последните седмици е, че преди края на този век ще има още по-мощен ускорител на частици в ЦЕРН. Бъдещото съоръжение ще е на дълбочина от 100 м до 300 метра, пак под френско-швейцарската граница. Кръговият тунел ще е три пъти по-дълъг от сегашния, с дължина 91 км и широчина 5 м. Ще преминава под Женева и Женевското езеро до околностите на Анси. Целта е изучаването на тъмната материя, защото с всичката технология до сега учените познават едва 4 -5% от масата във вселената, а целта е да се обясни какво съставлява 95% от енергията и материята в наблюдаваната Вселена, казва доктор Антон Димитров от Физическия факултет на СУ.

През 2033 г. под коритото на река Рона започва строителството на тунела с диаметър 5,5 метра. През 2038 г. ще бъде инсталирано оборудването за двата основни експеримента. През 2048 г. година трябва да бъде монтирана системата за електрон-позитронения колайдер за леки частици. Само тази система е оценена на 16 милиарда евро. През 2070-а година ще трябва да заработи протон-протонения колайдер, посветен на тежките частици. За тази времева рамка, разбила се ЦЕРН инвестира и в хора, като например обучението на учители, дори и български, които на свой ред обучават бъдещите учени. От ЦЕРН припомнят в доклад, че изучаването на Вселената ще има нужда от разработването на нови IT-инструменти, нови технологии, подобряващи системите за ускоряване на частици, напредък в областите на свръхпроводящите магнити и криогениката.