Ако трябва да се спази съотношението на един лекар да се падат по две медицински сестри, недостигът от близо 17 000 вече става почти 29 000 медицински сестри. Или повече, отколкото е сегашният им брой. Биляна Огнянова е главна медицинска сестра на болницата за детски болести проф. "Иван Митев" в София и когато тя започва работа преди повече от 30 години, в професията е имало над 54 000 медицински сестри. Сега са почти наполовина.

"Все по-малко желаещи да учат за медицински сестри, тук включват и клинични лаборанти, рентгенови лаборанти, т.е. специалисти по здравни грижи. В началото основната причина беше ниското заплащане, недобрата репутация на професията в обществото, като през годините причините се променяха. Днес мога да кажа, че заплащането не е една от основните причини. Като основни причини се сочат дори, ако щете, психоемоционалната среда, в която попадат работещите в здравеопазването", обясни проблема Биляна Огнянова, гл. мед. сестра на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

Средната заплата за тази професия е между 1500 и 2000 лева, а средната възраст - 53 години.

"Факт е, че всички медицински сестри в София работят на две работни места. Стартовите заплати да бъдат в съответствие с Колективния трудов договор - дори в София не навсякъде е направено това. Директорите се опитват да компенсират недостатъчното заплащане с допълнително материално стимулиране, което по наши сведения не се извършва по точно определени правила, а доста субективно. Дълги години нашата професия беше неглижирана, отношението е отвратително" каза Милка Василева, предс. на Национална асоциация на професионалистите по здравни грижи.

"От Националната кардиологична болница отдавна съобщиха, че поради недостиг на медицински сестри не могат да извършват пряката си дейност, т.е. да извършват оперативни интервенции на деца, при това", добави тя, цитира dunavmost.

"Знаем, че изкуственият интелект ще замени много професии, но се подчертава, че нашата няма как да бъде заменена заради контакта с пациента", убедена е Биляна Огнянова, гл. мед. сестра на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

За десетилетие, през 2000 година България вече е изгубила 14 000 медицински сестри. А за да може да работи пълноценно на една медицинска сестра е нужна поне една година обучение. Лекарите в цялата страна са 29 600, а в София - над 7 160. Според изчисленията недостигът на национално ниво е 3000 лекари. Има и обща тенденция за намаляване на педиатрите.

"В България работят отлични педиатри и детски специалисти, които винаги са готови да окажат адекватна помощ на пациентите. Както винаги сме казвали - детското здравеопазване следва да е елемент от националната сигурност на страната е ресорът да се третира като такъв. Нашия апел е държавата да застане, да припознае този основен приоритет за системата. Държавната политика за кадровото обезпечаване на сектора, много години абсолютна недалновидност за ресора, доведе до този резултат. В крайна сметка децата би трябвало да са водещ капитал на една нация, независимо каква е тя", убеден е д-р Благомир Здравков, директор на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

В Специализираната болница за активно лечение по детски болести недостиг на лекари няма, а решението според директора е инвестиране в кадрите и програми, субсидирани от държавата. Ключът е и в образователната система.

"Учете, хубаво е интересно е, човек си тръгва от изключително удовлетворен, знаейки, че си помогнал на някого и когато се виждат резултатите, е много хубаво", завърши Биляна Огнянова, гл. мед. сестра на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ в София.

Според данните на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет висшите училища само частично покриват недостига на медицински кадри.