Общество
Един от забравените българи е ветеринарният лекар Недю Бояджиев, който спасява 150 хил. пленници през 1920 г.
Един от забравените българи е ветеринарният лекар Недю Бояджиев, който спасява 150 хил. пленници през 1920 г.
Ветеринарен лекар Недю Бояджиев Снимка: Сп. "Ветеринарна практика"
, като зад каузата му застава цяла Скандинавия, пише сп. "Ветеринарна практика", издание на Българския ветеринарен съюз (БВС).
Д-р Бояджиев е роден на 8 юни 1870 г. в гр. Калофер. Дипломира се с отличие от пловдивската гимназия, след което завършва (1892 г.) ветеринарна медицина в Лион, Франция.
Бил е окръжен ветеринарен лекар в гр. Видин (1892 – 1894 г.) и в гр. Русе (1895 – 1899 г.) В периода 1899 -1901 г. д-р Бояджиев завършва стоматология в Париж и специализира в зъболекарския факултет в Монреал, Канада. Има негова публикация от този период, свързана с приложението на наркозата в зъбната хирургия.
По време на Първата световна война Недю Бояджиев служи като санитарен капитан към щаба на Българската армия. При бойни действия попада в плен на английските войски в Гърция. Д-р Бояджиев успява да избяга и да напусне България в посока Стокхолм, след като се снабдява с полски паспорт, издаден му от посланика на страната в София. След края на Първата световна война 150 000 души остават в плен в Сърбия и в Гърция в нарушение на Ньойския договор, разказва изданието "Ветеринарна практика". Изключително тежки са условията им на живот.
Пристигайки в Стокхолм, д-р Недю Бояджиев се среща с г-н Доминик Мърфи, консул на САЩ в този град, а преди това същият е бил дипломат в София. Американецът му издейства аудиенция при принц Карл, брат на краля на Швеция и председател на Шведския червен кръст. Там докторът убедително доказва правотата на българската кауза. ,,Давам дума върху моите побелели коси, че няма да спра моите действия, докато българските пленници не се завърнат в родните огнища!“, декларира принцът.
За българската кауза е привлечен и норвежкият професор Йоханес Ординг, който се среща в Християния (днес Осло), за да алармира върховния комисар за пленниците Фритьоф Нансен. Така влиятелни лица и общественици от цяла Скандинавия се включват в защита на българската кауза, отбелязва "Ветеринарна практика".
Две години по-късно, Фритьоф Нансен докладва пред Обществото на народите в Женева, че и българските пленници са освободени.
Д-р Бояджиев представя списък за награждаване с български ордени на участниците в спасяването на наши пленници, като на принц Карл Шведски се връчва най-високия орден ,,Свети Александър – Великия кръст“. Същата година д-р Бояджиев е награден с шведския орден „Полярна звезда“ и е назначен за почетен генерален консул на Кралство Швеция в София. Той е на този пост до 1942 г. В продължение на тези 20 години Недю Бояджиев допринася извънредно много за опознаването на шведския народ и за спечелване симпатиите на Швеция за българската кауза в тежките следвоенни години, пише сп. "Ветеринарна практика".
През 1945 г. д-р Бояджиев завещава родната си къща в Калофер за родилен дом. Той умира на 22 юни 1948 г., като приживе спечелва признателността на пленниците, на техните близки и на целия български народ, отбелязва изданието на Българския ветеринарен съюз.
Източник: сп. "Ветеринарна практика, БТА
Д-р Бояджиев е роден на 8 юни 1870 г. в гр. Калофер. Дипломира се с отличие от пловдивската гимназия, след което завършва (1892 г.) ветеринарна медицина в Лион, Франция.
Бил е окръжен ветеринарен лекар в гр. Видин (1892 – 1894 г.) и в гр. Русе (1895 – 1899 г.) В периода 1899 -1901 г. д-р Бояджиев завършва стоматология в Париж и специализира в зъболекарския факултет в Монреал, Канада. Има негова публикация от този период, свързана с приложението на наркозата в зъбната хирургия.
По време на Първата световна война Недю Бояджиев служи като санитарен капитан към щаба на Българската армия. При бойни действия попада в плен на английските войски в Гърция. Д-р Бояджиев успява да избяга и да напусне България в посока Стокхолм, след като се снабдява с полски паспорт, издаден му от посланика на страната в София. След края на Първата световна война 150 000 души остават в плен в Сърбия и в Гърция в нарушение на Ньойския договор, разказва изданието "Ветеринарна практика". Изключително тежки са условията им на живот.
Пристигайки в Стокхолм, д-р Недю Бояджиев се среща с г-н Доминик Мърфи, консул на САЩ в този град, а преди това същият е бил дипломат в София. Американецът му издейства аудиенция при принц Карл, брат на краля на Швеция и председател на Шведския червен кръст. Там докторът убедително доказва правотата на българската кауза. ,,Давам дума върху моите побелели коси, че няма да спра моите действия, докато българските пленници не се завърнат в родните огнища!“, декларира принцът.
За българската кауза е привлечен и норвежкият професор Йоханес Ординг, който се среща в Християния (днес Осло), за да алармира върховния комисар за пленниците Фритьоф Нансен. Така влиятелни лица и общественици от цяла Скандинавия се включват в защита на българската кауза, отбелязва "Ветеринарна практика".
Две години по-късно, Фритьоф Нансен докладва пред Обществото на народите в Женева, че и българските пленници са освободени.
Д-р Бояджиев представя списък за награждаване с български ордени на участниците в спасяването на наши пленници, като на принц Карл Шведски се връчва най-високия орден ,,Свети Александър – Великия кръст“. Същата година д-р Бояджиев е награден с шведския орден „Полярна звезда“ и е назначен за почетен генерален консул на Кралство Швеция в София. Той е на този пост до 1942 г. В продължение на тези 20 години Недю Бояджиев допринася извънредно много за опознаването на шведския народ и за спечелване симпатиите на Швеция за българската кауза в тежките следвоенни години, пише сп. "Ветеринарна практика".
През 1945 г. д-р Бояджиев завещава родната си къща в Калофер за родилен дом. Той умира на 22 юни 1948 г., като приживе спечелва признателността на пленниците, на техните близки и на целия български народ, отбелязва изданието на Българския ветеринарен съюз.
Източник: сп. "Ветеринарна практика, БТА
Comments
comments powered by Disqus