Това се случва чрез влагане на спори на бактерии, които я употребяват като хранителна среда

Учени разработиха саморазграждаща се пластмаса, която според тях ще помогне за намаляване на замърсяването, предаде Би Би Си, цитирана от БТА.

Полиуретанът се използва за много неща - от калъфите за телефони до маратонките, но е труден за рециклиране и основно попада на сметището.

Ново научно решение може да помогне за проблема с разграждането на изкуствения материал.

Изследователи разработват вид пластмаса, която може да се самоунищожава. Това се случва чрез влагане на спори на бактерии, които я употребяват като хранителна среда.

Спорите остават неактивни по време на полезния живот на пластмасата. Но се съживяват и започват да разграждат продукта, когато стартира процесът на разлагане.

„Има надежда, че можем да намалим замърсяването с пластмаса в природата“, каза изследователят Хан Сол Ким от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Допълнително предимство може да бъде и това, че спорите увеличават здравината на пластмасата.

„Нашият процес прави материалите по-здрави, като удължава полезния им живот“, каза изследователят Джон Покорски. „След като пластмасата вече е негодна за употреба, можем да я елиминираме от околната среда, независимо от начина на изхвърляне.“

Видът на бактерията, която се добавя е bacillus subtilis. Тя е широко използвана като хранителна добавка и пробиотик.

Микроорганизмът трябва да бъде генетично модифициран, за да издържи на много високите температури, необходими за производството на изкуствения материал.

Въпреки разработването на биоразградими алтернативи, някои учени смятат, че идеята не може да разреши проблема със замърсяването. Според тях по-добре е да се намали количеството на използвана пластмаса.

В Канада приключи предпоследният кръг от преговорите на ООН за бъдещ договор за пластмасите, чиято цел е да се постигне глобално споразумение за справяне със замърсяването.

Професор Стив Флечър от университета в Портсмут, каза, че най-ефективният начин е да се постигне съгласие за намаляване на производството ѝ в световен мащаб.

„Трябва да се внимава с подобни частични решения, които биха могли да създадат впечатлението, че трябва да се притесняваме по-малко за замърсяването с пластмаса“, каза той пред Би Би Си.

Изследването е публикувано в списание „Нейчър къмюникейшънс“ (Nature Communications).