Желаещите да са държавни служители в структури на МВР и правосъдната система вероятно ще минават първо през казармата, преди да постъпят на работа. Това ще се наложи в следващите години, ако военните в България продължат да изпитват остър недостиг на кадри.

Идеята вече се обмисля от Министерството на отбраната, но готов проект на закон няма. Военните първо искат да видят дали с увеличаването на заплатите с 30% и закупуването на нова техника ще нарасне интересът към служба в армията, пише 24plovdiv.bg.

Недостигът на желаещи да станат военни е дългогодишен проблем и на няколко пъти вече се надигат гласове, че задължителната казарма трябва да се върне. Всъщност заради войните - между Русия и Украйна, а и напрежението в Близкия изток, много държави в Европа и НАТО работят в подобна посока. Сърбия например въведе военно обучение за срок от 15 дни за всички граждани, които не служат в армията. Румъния пък готви закон за доброволно военно обучение на всички мъже и жени на възраст между 18 и 35 г. В Гърция, Турция и Кипър казармата е задължителна за мъжете от години.

България обаче засега не планира връщането на наборната служба. А първо ще опита да компенсира дефицитите през държавни служители от сферата на националната сигурност.

Липсата на хора за армията надминава 22%, твърдят военни, въпреки че официалните данни са засекретени. В доброволния резерв при предвидени 3000 места има записани едва 480 души. А заради това, че от 2007 г. в България няма казарма, постоянно намалява и броят на запасняците като в момента те са около 40 000 души.

Въпросът с резерва сега е наистина сложен, призна и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. В момента военните опитват да го запълват именно през срочната служба в доброволния резерв и увеличавайки заплащането и за тази категория. Набляга се и на модернизацията не само защото армията има нужда от нея, но и защото старото съветско оръжие отблъсква младите. Това е показало социологическо проучване на военните, разказа министърът.

“Ако това не ни помогне, ще мислим и за други мерки. Тук не говорим за връщане на задължителната наборна служба, а за подготовка на гражданите за защита на отечеството. Тя е свързана с някои категории държавни служители, за които може да се въведе задължителното изискване за военна подготовка. Имам предвид тези структури за системата за национална сигурност по чл. 50. ал 2, както и за работа в МВР, правосъдната система или други категории, но това ще бъде мярка, която може да се наложи, ако не сработи с тези мерки за доброволната служба в резерва и подготовката на хора в нашите учебни центрове”, отбеляза Запрянов.

Военните показаха техниката, с която разполагат, на миналогодишния парад за 6 май. Тази година такъв нямаше.

Още през 2019 г. тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов предложи да се върне наборната казарма. Идеята обаче срещна сериозен отпор, а се оказа и че ще струва много скъпо. Освен че трябва да се подсигурят униформи и техника за наборниците, то ще трябва да се ремонтират и казармите, голяма част от които са в състоянието, в което са затворили врати, ако не и по-тежко.

За да се укрепи все пак войската, Каракачанов успя да прокара срочна служба от 6 месеца в доброволния резерв. В него могат да се запишат всички до 40 г. Заплащането е поне по 1200 лв. на месец, като записалите се в курса са защитени от уволнение от другата си работа и лесно могат да останат в армията като кадрови военнослужещи.

Идеята предизвика огромен интерес в първата година от реализирането си - 2022 г. За 300-те обявени места кандидатстваха 531 души. През курса преминаха пък 202, половината от тях на възраст под 25 г. Това обаче не успя да увеличи доброволния резерв, тъй като повечето изкарали подготовката предпочитат да останат на служба като кадрови военни.

Към днешна дата към доброволната служба няма особен интерес. А резервът е попълнен едва с 16% от заложения брой от 3000 души.

Броят на въоръжените сили (включително резерва, както и служители във военни университети и др.) пък е около 37 000 души при план да са около 43 000

Резервът на въоръжените сили се състои от доброволен резерв и запас. Първият е предназначен да допълва армията в мирно време, а запасът – при война. Резервистите подписват договор с армията и получават пари и без да са на служба. А когато бъдат повикани, те получават заплата като професионални войници.

В запас пък са всички граждани, които някога са полагали военна клетва, както и упражняващите някои конкретни професии. Тъй като казармата беше отменена през 2007 г., България няма подготвени хора дори за запаса. Последните наборни войници са 2413 души.

По закон резервисти и запасняци могат да се мобилизират в часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение с решение на парламента. Задължително в такива случаи се мобилизират и редки специалисти като лекари.