Исидор бил родом от Александрия, Египет, и служил във военния флот по времето на император Деций (средата на III век). Този император е известен с повсеместното гонение на християните. Дошла заповед и до флота: да бъдат принуждавани всички моряци християни да се покланят на езическите идоли. Който откажел, трябвало чрез изтезания да бъде принуден да го направи.

Тогава един стотник донесъл на началството, че морякът Исидор е християнин. В тези дни корабът стоял закотвен в пристана на остров Хиос. Исидор бил свален на сушата и разследван от началника на флота Нумерий. Младият християнин не скрил, че вярва в Иисус Христос, и смело заявил, че няма да изпълни заповедта. Той добре знаел какво го очаква, защото вече била известна участта на много изповедници на вярата в Христос и мъченици. Наистина, били го жестоко и след много мъчения го обезглавили.

Райко бил 18-годишен български християнин от град Шумен, по занятие златар. Младежът бил добродетелен и се радвал на добро име. Един ден в изпълнение на поръчка от мюсюлманин той трябвало да посети дома му. Там дъщерята на домакина се опитала да съблазни Райко, но понеже той отказал, тя го наклеветила, че младият златар се опитал да я изнасили. Намесил се бащата й, за да защити честта на дъщеря си и да не се разчува случката, предложил на Райко да приеме исляма.

Младият християнин решително отказал и затова бил подложен на изтезания, за да склони, защото в противен случай го заплашвала смърт. Райко останал непреклонен и твърдо понесъл нечовешките мъчения, на които го подложили, като повтарял само: "Християнин съм, християнин ще умра!". Накрая бил обезглавен в Шумен на 14 май 1802 г. Скоро след това житието му по устни разкази на очевидци е описано от йеромонах Никифор от остров Хиос, който събирал сведения за новомъчениците в своето време и съставял жития.