Общество
Днес празнуваме Петковден
Днес празнуваме Петковден
Православните християни почитат днес, 14 октомври, Св. Петка
Празникът в чест на Св. Параскева (Параскева на гръцки означава "петък" оттук и българския вариант - Петка) - Света Петка Търновска. Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. На практика в традиционните ни вярвания този ден отбелязва преходът към зимата.
Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата - закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя - патрон на рода и семейството. От този ден започва и периодът на сгледите, на годежите и сватбите.
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък (мърляне и овча сватба). Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за здравето на животните.
По стар обичай на Петковден се споменават мъртвите и се раздават специални хлебчета, казват от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Тези хлебчета се наричат подковки и са поръсени с варено жито и грозде. „Като медиатор между земния и отвъдния свят и покровителка на митичен праоттец и закрилник на жената и рода, света Петка има дарбата да лекува бездетните и младите родилки”, казат специалистите.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето - за да не нападат хищници стадата.
Ако човек носи дреха, скроена през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че св. Петка се явява във вид на змия на онези жени, които не спазват забраните за работа.
В деня на Зимната св. Петка на много места в България правят т. нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина - закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Петка.
Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се и общоселски събори, на които се коли курбан - ялово животно, и хората сядат на трапезата заедно.
Има задължително месо от жертвените животни и птици, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа. Устройват се тържества - с песни и хорà; а някъде хорàта се наричат сгледни, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.
Имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
Празникът в чест на Св. Параскева (Параскева на гръцки означава "петък" оттук и българския вариант - Петка) - Света Петка Търновска. Петковден, се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. На практика в традиционните ни вярвания този ден отбелязва преходът към зимата.
Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата - закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя - патрон на рода и семейството. От този ден започва и периодът на сгледите, на годежите и сватбите.
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък (мърляне и овча сватба). Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за здравето на животните.
По стар обичай на Петковден се споменават мъртвите и се раздават специални хлебчета, казват от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Тези хлебчета се наричат подковки и са поръсени с варено жито и грозде. „Като медиатор между земния и отвъдния свят и покровителка на митичен праоттец и закрилник на жената и рода, света Петка има дарбата да лекува бездетните и младите родилки”, казат специалистите.
От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето - за да не нападат хищници стадата.
Ако човек носи дреха, скроена през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че св. Петка се явява във вид на змия на онези жени, които не спазват забраните за работа.
В деня на Зимната св. Петка на много места в България правят т. нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина - закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Петка.
Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се и общоселски събори, на които се коли курбан - ялово животно, и хората сядат на трапезата заедно.
Има задължително месо от жертвените животни и птици, курбан чорба, яхния с праз, сарми от лозови листа. Устройват се тържества - с песни и хорà; а някъде хорàта се наричат сгледни, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.
Имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
Comments
comments powered by Disqus