Общество
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 май е български официален празник, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Отбелязва се създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Двамата са познати още като Солунските братя. Първите преводи на свещените писания (Библията), братята записват именно на глаголица.
Ранна история на честването на празника 24 май
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летописи от 1813 г. Там се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Първият път, когато празникът реално е честван обаче, датира от 11-ти май 1851 г. Инициатор тогава е Найден Геров, а мястото за провеждане на честването е в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. 11-ти май не е била случайно избрана дата. Това е бил общият църковен празник на двамата светии.
През следващата година – 1852 г. – пък Неофит Бозвели описва за първи път във възрожденска литература известие за празнуването на Кирил и Методий на 11 май.
През 1857 г. празникът на „светите братя“ е почетен в Цариград в българската църква „Св. Стефан“. По това време там е имало и служба на Св. Иван Рилски.
През следващата година в Пловдив учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методи, а празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След това честванията започват постепенно и в Шумен, Лом и Скопие (от 1860 г.).
От 1863 г. пък 11ти май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов бил организаторът на празника в София.
От 1916 г., когато е въведен Грегорианският календар, празникът започва да се чества на 24ти май. След 1969 г. църковният и светският календар се отделят. Това е причината днес да съществуват два празника – църковен (11ти май) и светски (24ти май). 24 май е обявен за национален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г. След преименуването на Народна Република България в Република България на 15 ноември 1990 г. празникът отново се обявява за официален.
Като обобщение 11ти май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24ти май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а тази на св. Методий – на 6 април. На тези дни те са починали.
Почитане на солунските братя в другите страни
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската църква и обществените стремежи. В много славянски страни те стават и символ на възраждането и националната еманципация. Българският култ повлиява да бъдат възприети като светци от православната църква и извън славянския свят. В края на 20-ти век папа Йоан Павел II обявява братята за „покровители на Европа“. В днешно време празникът се чества в много държави – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия, Беларус и други.
Ранна история на честването на празника 24 май
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летописи от 1813 г. Там се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Първият път, когато празникът реално е честван обаче, датира от 11-ти май 1851 г. Инициатор тогава е Найден Геров, а мястото за провеждане на честването е в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. 11-ти май не е била случайно избрана дата. Това е бил общият църковен празник на двамата светии.
През следващата година – 1852 г. – пък Неофит Бозвели описва за първи път във възрожденска литература известие за празнуването на Кирил и Методий на 11 май.
През 1857 г. празникът на „светите братя“ е почетен в Цариград в българската църква „Св. Стефан“. По това време там е имало и служба на Св. Иван Рилски.
През следващата година в Пловдив учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методи, а празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След това честванията започват постепенно и в Шумен, Лом и Скопие (от 1860 г.).
От 1863 г. пък 11ти май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов бил организаторът на празника в София.
От 1916 г., когато е въведен Грегорианският календар, празникът започва да се чества на 24ти май. След 1969 г. църковният и светският календар се отделят. Това е причината днес да съществуват два празника – църковен (11ти май) и светски (24ти май). 24 май е обявен за национален празник на Народна Република България с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г. След преименуването на Народна Република България в Република България на 15 ноември 1990 г. празникът отново се обявява за официален.
Като обобщение 11ти май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24ти май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а тази на св. Методий – на 6 април. На тези дни те са починали.
Почитане на солунските братя в другите страни
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската църква и обществените стремежи. В много славянски страни те стават и символ на възраждането и националната еманципация. Българският култ повлиява да бъдат възприети като светци от православната църква и извън славянския свят. В края на 20-ти век папа Йоан Павел II обявява братята за „покровители на Европа“. В днешно време празникът се чества в много държави – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия, Беларус и други.
Comments
comments powered by Disqus