В момента България е топ популярна в Индокитай и арабския свят. България може да направи бум, защото тези туристи не искат повече Париж и Лондон, а искат "непознатата Европа". Това каза доц. Йордан Йорданов, зам.-председател на УС на Сдружение Туризъм, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. "Можем да им покажем уникални преживявания, например, ако за 15-20 дни тръгнат "по пътя на българската пица" - става въпрос за 60-те вида баници, които могат да бъдат предложени".

Повод за гостуването бе излъченият в 120 държави документален филм "Съкровищата на България" на световноизвестния историк и телевизионен водещ проф. Бетани Хюз, който предизвика фурор в чужбина.

"България има шанс на регионално и на местно ниво да развие т.нар. неорганизиран туризъм. Това се случва в контекста на тенденциите за дигитализация и достъпността до информация от множество, смесени източници. Акцентът е, че пътуването в България като туристическа дестинация, касае четирите сезона. Някак си все още не сме излезли от формулата: летен и зимен сезон. Целият акцент на всички идващи и отиващи се от управлението пада върху хотелиерството и ресторантьорството. Това в някакъв смисъл има значение, но дойдоха години, в които алтернативността в преживяванията започна да се разбира от повече хора и в България, и в чужбина".

Полезно е чуждестранни авторитети да правят реклама на историческия туризъм на България, като "това трябва да е правило, а не изключение", посочи гостът. "И ако тази професорка сама е инициирала подобен вид пътуване, то това показва на всички, които имат отношение към тази сфера, как трябва да се правят нещата от гледна точка на презентирането и рекламирането на дестинацията за четири сезона".

Доцентът изтъкна, че през последните 10-15 години набират популярност т.нар. "нетрадиционни маршрути, избирани от туристите по дигитален път". Хората "селектират определени точки и места, като ги превръщат в лични и групови програми". Това е съвременният туристически продукт, създаден от самите потребители, а не от доставчици на туристически услуги. Този туризъм по някакъв начин прави България по-известна, отколкото т.нар. организиран туризъм.

На въпроса как да използваме по най-добрия начин фактът, че светът заговори за историческияттуризъм в България, събеседникът каза, че пътят минава през коопериране и е важно държавата да не пречи. "Мнението на всеки пореден министър е временно, а интересите на местните общности са постоянни".

Гостът очерта няколко сегмента туристически групи, чиято ангажираност и привличането им към България представляват голям потенциал за българския туризъм. По думите му едни от най-платежоспособите туристи са европейските граждани в т.нар. трета възраст. Те отново трябва да бъдат привлечени целогодишно в България. За популяризирането на дестинацията трябва да се използват и известни личности, които да бъдат канени да посещават България.

Друга перспективна група представляват "над 300 хил. млади българи, които никога не са идвали в земите на прабабите и прадядовците си", каза доцентът. "Тези 300 000 са малката провокация - да им покажем тяхната прародината

Третата група туристи, която разкрива неограничен туристически потенциал за страната ни, са потребителите на т.нар. "достъпен туризъм" и обхваща хора с ограничена подвижност. В това отношение обаче България има да извърви дълъг път, защото в страната ни има изключително много уникални места, които са трудно достъпни дори и за здрави хора, подчерта гостът. "В Европа идват над 700 млн. туристи - хора с ограничени възможности да достигнат до определено място, заедно с придружителите си. България може да разгърне тази третата група - достъпен туризъм - за хора от целия свят".

Източник: dnes.bg