Седмата неделя след Пасха Църквата е посветила на борбите против арианството. Арий бил амбициозен човек. Недоволен от това, че не бил избран за архиепископ на Александрия и обзет от гордост, той се обявил против цялата Христова църква. Започнал да учи, че Иисус Христос е обикновен човек, че е творение като всички други творения, но е получил от Бога големи дарования и способност да върши чудеса, поради което превъзхождал обикновените хора.

На Първия вселенски събор ползващото се от покровителството на двореца арианство било осъдено от Църквата. На този Първи вселенски събор били създадени първите осем члена на Символа на вярата.

Иисус Христос не е обикновен човек. Той е Син Божи, дошъл на земята между човеците, за да принесе Себе Си в жертва за тях. Да ги изкупи, та като обърнат поглед към Него и повярват, да ги спаси от греховете им. Той е Ходатай пред Бога, Изкупител и Спасител. Той е Първосвещеникът, който принася Себе Си в жертва за изкуплението на човека. Затова именно на днешния неделен ден Църквата е определила да се чете Евангелието от св. евангелист Йоан, 17 глава: Първосвещеническата молитва на Иисус Христос.

Ако Арий беше истински духовник и то вярващ, а не кариерист, ако изследваше словото Божие и размишляваше върху прочетеното, никога нямаше да изпадне в тази ерес, в този рационализъм по отношение на Иисус Христос. Явно е, че Арий никога не се е замислял върху думите: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа" (17:3). Вечен живот, живот на мъдростта, който черпи сили от Бога на мъдростта. Пълно единение с Първоизточника на мъдростта, на живота. Живот на пълно единение на вярващите с Христа Спасителя.

Преди години на един площад в Париж бил проведен фокус от индийски факир - голям майстор-илюзионист. Струпал се народ да наблюдава изкуството на факира. С помощта на един балон той се вдигнал заедно с детето си във въздуха и започнал да прави разни гимнастически и акробатични упражнения. Изведнъж като светкавица факирът се откъснал от балона, паднал на земята и се превърнал в куп кърваво месо и изпочупени кости.

Балонът, облекчен от товара на факира, се понесъл към висините. А детето викало: „Накъде без татко, накъде без татко?" Постепенно балонът се изгубил в синевата на небето и все по-слабо и по-слабо се чували воплите на детето: „Накъде без татко".

Зрителите изтръпнали от ужас. Сеансът свършил. Но за изненада на всички факирът се изправил здрав и читав, а детето си играело около него. Това било фокус, измама за зрението...

И тогава факирът казал: „Всеки от нас рано или късно ще се откъсне от тялото и ще литне с душата си в безкрая. Тогава: „Накъде без татко?" - без Бога, без Христа, Който дойде на земята и ни поведе към висините.

Накъде във вечността без Бога? „А живот вечен е това, да познава Тебе, единия Бог и пратения от Тебе Иисуса Христа".

През време на войната на една височина на открито стенел ранен войник. Кой ще го спаси, като го прибере в окопа? Ото, един негов другар излиза от окопа и пропълзява към ранения. Куршуми свистят около него... „Върни се назад, къде под този адски огън? - викат другарите войници. - Върни се, имаш само един живот!" „Не - отговорил той, - имам още един, - вечен живот" - и продължил да пълзи към ранения войник, като се прекръстил...

Величието на човешкия живот започва оттам, откъдето започва вярата във вечността - вяра силна, велика, която прави хората герои. Трябва да знаем, че какъвто и път да поемем в живота, ние сме безсмъртни. Тялото ни ще умре, ще се върне в земята, от която е взето, а душата, освободена от него, ще продължи да живее. Как ще живеем във вечността?

Един човек цял живот се лутал да търси истината. Поръчал на паметника над неговия гроб да се издълбае само една въпросителна. Нищо повече. Така ли ще направим и ние? Не е ли по-разумно и спасително в книгата на нашия живот всеки ден да записваме думите: вярвам, вярвам, вярвам.

Блажен е онзи, който убедено, чистосърдечно може да каже: Вярвам във вечния живот. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа". Амин.

Източник: “Църковен вестниk", брой 23 юни 1994 г.