Лятното слънцестоене тази година за България и нашите географски дължини настъпи малко преди полунощ на 20 юни, затова продължителността на двата съседни дни на 20 и 21 юни ще бъде практически еднаква – с разлика по-малка от секунда. Това каза Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Затова може да се каже, че най-дългите дни в годината за нас ще са два и ще траят по 15 часа, 19 минути и 35 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в София, добави специалистът.

През 2024 г. астрономическото лято започна на 20 юни в 23:50 ч. българско време. Тогава Слънцето е в точката на лятното слънцестоене, която в наше време се намира в източната част на съзвездието Бик – много близо до неговата граница с Близнаци.

Маркишки уточни, че реалната продължителност на дните зависи от атмосферната рефракция, която ни позволява да започнем да виждаме Слънцето близо 4 минути преди то да е изгряло геометрично, както и да продължаваме да го виждаме още толкова време след геометричния му залез.

При теоретичните изчисления на изгревите и залезите се взема усреднената стойност на атмосферната рефракция, която е 34 дъгови минути при хоризонта, но реално рефракцията леко се променя при промяна на атмосферното налягане, влажността и температурата на въздуха, уточни физикът. Тези три параметъра се изменят постоянно, затова няма особен смисъл в обявяването на моментите на изгревите и залезите на небесните светила с точност по-висока от 1 минута, посочи Маркишки.

През тази година е най-ранното лятно слънцестоене от 1796 г. насам, когато то е настъпило в 20:45 ч. местно време на 20 юни.

Източник: БТА