Българите са добре запознати с причините и последиците от изменението на климата. Но не такова е заключението, когато става дума за информираността им относно начините за противодействие на климатичните промени. Това показват обобщените данни за страната, съдържащи се в най-новото климатично проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), получени в БТА.

Допитването е осъществено сред повече от 30 000 граждани на 35 държави, сред които са страните членки на ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Китай, Япония, Индия и Канада. В шестото издание на изследването от ЕИБ проучват степента на информираност на обществата за изменението на климата в три основни области: "определения и причини", "последици" и "решения".

С познанията си по трите основни проучвани сфери, българските участници са получили 6,10 от 10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37 от максималните 10 точки. Класацията се оглавява от Финландия с оценка от 7,22, следвана от Люксембург - 7,19 и Швеция с бал от 6,96 точки.

Как е формирана крайната оценка за България?

В първия подиндекс, стремящ се да проучи информираността сред гражданите за "определението и причините за изменението на климата" българските участници се сдобиват със 7,19 точки, които са много близо до осреднения резултат за ЕС от 7,21. Що се отнася до определението за изменение на климата, повечето български респонденти (71 процента) са избрали отговора "Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели", докато 6 на сто от участниците намират промяната за измама.

Проучването показва, че над три четвърти (79 процента) от респондентите са наясно за влиянието на човешките дейности върху изменението на климата. Други 12 процента считат, че промените се дължат на екстрени природни явления като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 процента сочат озоновата дупка за причина. На въпроса за тримата най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето български граждани (66 процента) са посочили САЩ, Китай и Индия. При все това една трета са избрали отговор, в който не присъства Китай.

Обобщената оценка на българските участници във втория подиндекс, имащ за цел да проучи познанията за последиците от климатичните промени, е 7,32 точки. Тук резултатът е под средното за ЕС от 7,65. Големият дял български респонденти (85 на сто) са наясно, че промените имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Такъв е и делът на посочилите неблагоприятните метеорологични явления като основна причина за задълбочаване на глада по света.

По отношение на въздействието на климатичните промени върху морското равнище, 64 на сто от българските респонденти са отговорили, че нивото на световния океан се покачва, за 23 процента климатът не оказва въздействие, а за 13 на сто равнището на световния океан се понижава. Повечето от българските респонденти (58 процента, но с 11 пр. п. под средното за ЕС ниво) осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.

В последния подиндекс, имащ за цел да проучи разбирането в обществата по света за методите за противодействие на изменението на климата, българските граждани получават оценка 3,81 от максимално 10 пункта. Резултатът е много под средната за ЕС оценка от 4,25 точки от 10 възможни. Въпреки разликата, се показва обща тенденция при европейските граждани с обобщения резултат от под половината възможни точки.

Голяма част от българските респонденти (76 процента) са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Освен това 62 на сто твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока. Но малка част (38 процента) от участвалите в допитването обвързват добрата изолация на сградите като мярка, която може да намали човешкото въздействие върху околната среда. Засега само една четвърт от анкетираните, което е със 17 процентни пункта под средното ниво за ЕС, смятат, че по-рядкото закупуване на нови дрехи също може да повлияе положително.

Малък е и делът на тези български респонденти (14 процента или с 12 процентни пункта под средното ниво за ЕС), които разбират, че намаляването на разрешената скорост по пътищата би спомогнало за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Изследването показва също, че повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5 процента от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.

Подобно на повечето страни в Европа, само малка част от българските граждани (29 на сто или 15 процентни пункта под средното за ЕС) са в състояние да определят индивидуалния въглероден отпечатък като "общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година".