Учени от Утрехтския университет в Холандия представиха нова теория за съществуването на древния континент Арголанд. Изследването, публикувано в Science Direct, се основава на проучване на морски магнитни аномалии в Арго Абисалната равнина край северозападния бряг на Австралия.

Според изследователите Арголанд се отделя от Австралия преди около 155 милиона години, по време на късния юрски период, и започва да се движи на север към Югоизточна Азия. Въпреки това, за разлика от Индийския субконтинент, в Югоизточна Азия не са открити големи непокътнати останки от Арголандия.

Вместо това регионът се характеризира с интензивно деформиран и дълготраен акреционен ороген, планински пояс, образуван в продължение на 100 милиона години от океанска и континентална субдукция. В рамките на този ороген учените са идентифицирали континентални фрагменти, които може да са части от Арголандия.

Изследователите са проучили орогенната архитектура и историята на пост-акреционната деформация на Югоизточна Азия, както и архитектурата и историята на северозападния австралийски пасивен марж. Това им позволи да идентифицират блокове и мегаединици, които потенциално са били част от Арголанд. Тези фрагменти са намерени между шевове с останки от океански басейни от късния триас и средната юра, които предшестват разпадането на Арголандия.

Учените реконструираха деформацията в рамките на Югоизточна Азия и използваха данните, за да оценят местата на натрупване на континентални фрагменти на границата на Сундаленд (Евразия) по време на периода Креда, преди приблизително 110-85 милиона години. В допълнение, те реконструираха тектоничния транспорт на тези фрагменти обратно към границата на Австралия и Индия.

Резултатите от проучването показват, че Арголанд произхожда от северния край на Австралия между Бърдс Хед на изток и зоната на разлом Уолаби-Зенит на запад. Състои се от няколко континентални фрагмента и междинни триаски и средноюрски океански басейни, които заедно образуваха структура, наречена от учените Аргопелаг.