Светите Прохор, Никанор, Тимон и Пармен са сред седемте дякони, избрани в Йерусалимската християнска община през апостолско време. Тяхната основна задача е да се грижат за нуждаещите се вярващи и да организират евхаристийните вечери, където преломявали хляб по подобие на Иисус Христос на Тайната вечеря. Това обгрижване включвало както духовна, така и материална подкрепа, осигурявайки основните нужди на общината.

Поради увеличаването на броя на християните, апостолите се изправят пред предизвикателството да се грижат за всички вярващи. Това ги ограничава в духовната им дейност и води до необходимостта от помощници. В резултат на това, апостолите се обръщат към общината с молба да изберат седем души, „с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост“, които да поемат тази отговорност. Така са избрани Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

Тези помощници на апостолите, наричани също апостоли и дякони, имат широка роля в църквата. Освен че се грижат за материалната издръжка на църквата, те участват активно и в проповедническата и богослужебната дейност. Техният титул „дякон“ идва от гръцката дума „слуга, служител“, което отразява тяхната всеотдайност към служението на общината.

Първите двама от дяконите, Стефан и Филип, имат отделни дни на честване в християнския календар, а четиримата дякони, Прохор, Никанор, Тимон и Пармен, се честват днес. Всеки от тях поема различен път в своята апостолска дейност.

Прохор придружава св. Йоан Богослов в Мала Азия, където на остров Патмос записва Откровението му. Никанор загива при гонението на християните в Йерусалим, скоро след мъченическата смърт на св. Стефан. Тимон проповядва в град Бостра, днешна Южна Сирия, където също намира своя край като мъченик. Пармен изпълнява своята служба в Йерусалим, завършвайки живота си спокойно.