Въпросът защо светът знае толкова малко за богатата история и културно-историческо наследство на България е належащ и многостранен. Множество исторически и културни артефакти, оставени от древни цивилизации, които са населявали нашите земи, остават непознати и недооценени както у нас, така и в чужбина.

Художникът и историк Станка Желева, в предаването "Операция история", изтъкна, че представянето на българската история е неадекватно, като дори нашите деца не познават значението на тези цивилизации. Тя подчерта, че земите на днешна България са били дом на множество култури и народи от шесто-седмо хилядолетие пр. Хр., оставили важни следи в световната история.

Въпреки богатото културно-историческо наследство, музеите в България не успяват да представят информацията ясно и разбираемо. Желева отбеляза, че артефактите са изложени по начин, който оставя и българите, и чужденците объркани. Проблемът не е в качеството на самите експонати, а в липсата на подробни и достъпни обяснения, които да разкрият значението и контекста на тези предмети.

Особено тревожен случай, посочен от Желева, е с артефакт от Враца, представен като египетски в музея на златото в Богота, Колумбия. Този артефакт, изключително важен за историята на металообработването, е неправилно идентифициран, което може да доведе до сериозни заблуди. Въпреки че Станка Желева е сезирала отговорните институции в България, реакция все още липсва, което поставя под въпрос отношението ни към нашето културно наследство.

Този случай е симптоматичен за по-широк проблем - липсата на ефективно популяризиране на българската културно-историческа значимост в световен мащаб. Според Желева, не само нашите музеи, но и цялостната ни културна политика се нуждаят от ревизия и подобрение. Тя настоява, че е необходимо да се предприемат решителни стъпки за корекция на подобни грешки и за по-добро представяне на нашата история пред света.

Ние трябва да се стремим не само да запазим, но и активно да популяризираме нашето културно-историческо наследство. За целта, обаче, е нужно по-голямо внимание към детайлите и по-добра координация между институциите, отговорни за културата и образованието. Това ще позволи на света да открие и оцени богатството на българската история и ще помогне на нашите собствени граждани да се гордеят с наследството си.