Смъртоносният вирус ебола е неустойчив, но много заразен. Най-опасни са телесните течности на хората, пипнали заразата.
Затова превенцията включва избягване на директен контакт със заразени и необходимост здравните работници да спазват обеззаразителните процедури, пише „Гардиън”. Вестникът разпространява информация за вируса, която би могла да бъде полезна и извън Великобритания, която е посочена като пример.

[b]Как се разпространява ебола?

Вирусът на ебола се предава чрез телесни течности от хора, които са сериозно болни, повръщат, кървят или имат диария. Кръвта, фекалиите и повръщаното са най-заразните течности, като в последните стадии на болестта дори съвсем малки количества могат да имат висока концентрация на вируса.
Медицинска сестра, върху ръката на която е попаднала капка кръв от пациент, обаче може да я отмие със сапун и вода без всякакви опасни последици. Тя ще се зарази само ако е имала порезна рана или протъркване на ръката, или ако е докоснала устата, очите или носа си, което би позволило на вируса да премине в нейните телесни течности.

Какви са симптомите?

Симптомите могат да се появят до 21 дни след заразяването, макар че обикновено това става между петия и седмия ден. Типичните признаци обикновено са висока температура с главоболие, ставни и мускулни болки, възпалено гърло и голяма мускулна слабост. Много от тези симптоми са сходни с грипните, така че ебола не може да се разпознае веднага, но трябва да се подозира при всеки, който е бил наскоро в Западна Африка. След това се появяват диария, повръщане, обрив и стомашни болки. Бъбреците и черния дроб престават да функционират нормално. У пациентите може да се появи вътрешно кървене или кървене от ушите, носа, очите и устата.

Ами от пот - например, може ли човек да се зарази с ебола от уреди във фитнес зала?

Не. Никой, заразен с ебола или проявяващ нейните симптоми - тежка мускулна слабост или температура в ранните стадии - няма да се чувства достатъчно добре, за да влезе в гимнастическия салон, а докато не се появят симптоми, той не е заразен за околните. Потта сама по себе си вероятно не е източник на големи количества от вируса. СЗО всъщност твърди, че цял жив вирус никога досега не е бил изолиран от пот.

Ами от слюнка?

СЗО твърди, че в най-тежките стадии на болестта, слюнката, както и сълзите, може да носи известен риск, но проучванията не са категорични. Вирусът е бил засечен в майчино мляко. Изследване от 2007 г., публикувано в "Джърнъл ъв инфекшъс дизийзиз", изглежда най-меродавно за това къде се крие вирусът.

Мога ли да се заразя с ебола от тоалетна чиния?

Да. Фекалиите на заразен с ебола представляват сериозна опасност. Вирусът е бил засечен и в урина. Опасност обаче ще има само ако клозетът е бил използван от тежко болен човек, който го е осеял със зараза, а това става най-вероятно в неговия дом или в болницата. Обществените тоалетни, като цяло, е малко вероятно да представляват риск.

Сексуално преносима ли е заразата с ебола?

Да, и вирусът остава в семенната течност на хора, които са се излекували, може би в продължение на до 90 дни.

Мога ли да се заразя с ебола в такси, което е возило пациент до болницата?

Вирусът може да остане на повърхности, на които са попаднали телесни течности. Така че ако някой е кървял или повръщал на мястото, би възникнал риск за всеки, който има порезна рана или е докоснал лицето си със заразени ръце. В Европа или САЩ, ако пациент е диагностициран с ебола, обществените здравни власти биха предприели масирано усилие да проследят движенията на тези хора, както и контактите, които те са имали. Всяко такси, с което те са пътували, следва да бъде обеззаразено.

Мога ли да се заразя с ебола от дръжки на врати, докосвани от пациент?

Да, ако дръжката е била заразена с кръв, повръщано или фекалии, което би било най-вероятно в дома, в който е живял пациент, когато се е разболял, или в болницата. Но ако по кожата ви няма рани, ако не докосвате очите, носа или устата си и ако често миете ръцете си, няма да се заразите.

Какво може да се направи на гари, в училища или на други публични места, за да се предотврати заразяване?

В Англия са въведени стриктни процедури за обеззаразяване, които следва да се спазват. Всяка видимо заразена зона - където има кръв, повръщано или фекалии - тоалетни и повърхности, докосвани от много хора, като дръжки на врати и телефони, трябва да бъдат забърсвани с кърпи за еднократна употреба, за да се отстранят всякакви видими останки от течности, после да бъдат третирани с почистващи препарати или сапун и вода, и да бъдат оставени да изсъхнат. След това те трябва да бъдат дезинфекцирани, например с разредена белина - една част белина и четири части вода. Тези, които почистват, трябва да бъдат изцяло покрити, да носят ризи с дълги ръкави, напъхани в ръкавици за еднократна употреба, и панталони, затъкнати в чорапи или затворени обувки. Всякакви рани или протърквания по кожата трябва да бъдат покрити с лейкопласт. Не е необходимо обаче да бъдат почиствани коридори или места, през които заразен човек току-що е преминал.

Колко дълго може да оцелее вирусът?

Вирусът е много неустойчив и лесно унищожим с ултравиолетова светлина, при сушене и високи температури (което помага в Западна Африка), с дезинфектанти, включително сапунена вода и алкохолен гел. Вирусът може да издържи най-дълго до няколко дни, ако е оставен в подходяща за него среда - в съд с телесна течност на хладно и влажно място.

Безопасна ли е храната?

Да, ако е готвена. Вирусът на ебола се инактивира при готвене. Сурово дивечово месо представлява риск. Предишни епидемии от ебола в Африка са били предизвиквани от лов, клане и приготвяне на дивечово месо за консумация.

Пренася ли се вирусът на ебола по въздушен път? Необходимо ли е да се носи маска?

Не. Вирусът не се пренася по въздуха. Въпреки спекулациите, Мисията на ООН за спешно реагиране при ебола твърди, че задълбочени изследвания на вируса не са показали случаи на въздушно предаване. Пациенти с тази болест не кашлят и не кихат много и СЗО отбелязва в инструкцията си по въпроса следното: "Епидемиологичните данни от мястото на епидемията не съвпадат с начина на предаване на заразата, наблюдаван при въздушнопреносимите вируси, като тези, които причиняват морбили или варицела, или при въздушнопреносими бактерии, които причиняват туберкулоза".

Опасно ли е някой да кашля или да киха в лицето ми?

Има теоретична вероятност човек, тежко заразен с ебола, да кашля силно и да пръска тежки мокри капчици в лицето на някого наблизо. Най-уязвим по такъв начин би бил човек, който обгрижва пациента, и е добре той да носи защитно облекло, включително и маска.

Може ли вирусът на ебола да мутира, така че да се промени начинът на предаването му?

Макар че вирусите наистина мутират, според учените няма известен случай на такава мутация, при която вирусът да промени начина на предаването си. Няма и данни това да се случва с ебола.

Има ли полза от защитни костюми, подобни на космически скафандри,след като някои здравни работници, които са носели такива, се заразиха с ебола?

Те помагат, при условие че се ползват правилно. Има стриктно предписани процедури за свалянето им, когато ръкавиците и външните повърхности на костюма може да са осеяни с вируси. Американският Център за контрол над болестите има указание за безопасно сваляне, за да се гарантира, че заразен материал не се докосва с голи ръце.

Помагат ли скенери за заразени хора, влизащи във Великобритания?

Не. Скенерите могат само да констатират повишена телесна температура. Тя може да бъде причинена от вирус на обикновена настинка или дори от менопауза, а съвсем не от ебола. Всеки, които има повишена температура, трябва след това да да бъде подложен на кръвен тест за ебола. Има два други проблема: хора могат да пристигат от Западна Африка от всяко друго летище, още повече че авиокомпаниите не летят директно от засегнатите страни. Така че логично би било да бъдат инсталирани скенери и по пристанищата, и на гарата, където пристига влакът от тунела под Ламанша. А най-големият проблем е, че хора може да пристигнат в дните преди проявата на симптомите, когато още нямат температура и няма начин да се разбере дали не носят вируса на ебола.