България отново оглави класация, която никой народ не би искал да води - най-нещастният народ в Европа. Според последните изследвания страната ни заема 13-о място в списъка на най-нещастните държави.

Ежедневието на българите

"В края на деня, ако той е бил ужасен и той се повтаря отново и отново за достатъчно дълъг период от време, няма нагласа на света, която да устиска на такъв натиск. До голяма степен може да се погледне така сякаш всеки носи личната отговорност за живота си и това, което му се случва, но ние живеем в среда, в контекст. Ако обществото и държавата предполагат и предоставят определени обстоятелства, ние можем да мърдаме само в тях", коментира психологът Ники Марков в студиото на предаването "България сутрин".

По негови думи за много хора усещането за щастие или нещастие се определя от баланса между положителните и отрицателните моменти в живота им. В края на деня въпросът "Дали съм щастлив?" често зависи от това колко успешни и удовлетворени се чувстват те. Ако отговорите на тези въпроси са по-скоро отрицателни, то и общото усещане за живота ще бъде такова.

Сравнение на България с други страни

В други страни, дори и по-бедни от нашата, хората изглеждат по-усмихнати и доволни. Това може да се дължи на различия в културата и възпитанието, както и на историческите обстоятелства, през които е преминал даден народ, поясни гостът.

В същото време, трудно можем да намерим по-бедна нация от нашата в направеното изследване, което също играе своята роля в усещането за щастие. Австрийците са признати за най-щастливия народ в Европа.

"Нещото, което драстично различава Австрия от нашата култура и държава, е уредеността. Там хората могат да разчитат на едно предвидимо бъдеще. Знаят какво могат да очакват, знаят, че има структури, които се грижат за всичко. Когато един човек води предвидим живот, много голяма част от стреса спада и тогава човек има шанс да види хубавото", разясни Марков пред Bulgaria ON AIR.

Според него все по-често хората в България подхождат с отрицание към всяка промяна. Това е тясно свързано със стреса и несигурността, които съпътстват ежедневието ни, смята Марков.

Политическият елит би трябвало да предоставя стабилност на своите избиратели, но често хората гласуват "за по-малкото зло". Когато обществото е неудовлетворено, политиците често се опитват да отклонят вниманието с "хляб и зрелища", вместо да се фокусират върху реалните проблеми, стана ясно още от думите на психолога.