В района на Кърджали и Крумовград има доказателства за култура отпреди 8 хиляди години
За да тръгнем по стъпките на древния и почти непознат тракийски народ, трябва да се върнем още по-назад във времето преди него. В района на Кърджали и Крумовград има доказателства за култура отпреди 8 хиляди години. 2 хилядолетия по-близо до нашето съвремие на картата се появява свещеният скален град.



„Това е началото на голямото светилище на Перперикон. Още няма траки. Всичко е в праисторията”, казва проф. Николай Овчаров.

Така през 13-12 век преди новата ера този огромен град и сателитните му селища са обхващали 23 квадратни километра. Светилище, в центъра на което е култът към Слънцето.

Пласт по пласт изникват различни моменти от историята на Перперикон. „Едно време всичко това беше под земята. И траколозите бяха измислили цяла теория как жреците се качвали по тези стъпала. Като го разкопахме се оказа, че това е крепостната стена от римския период”, обяснява проф. Овчаров.

„Апогеят на двореца е бил в римския период, в античността. Освен двора, в който се намираме, това е голямата зала за пирове. Тук много добре виждате оформената тържествена врата. Това е залата, в която са правили приемите”, допълва той.

Източник: NOVA



В съседство останките от култови комплекси ни разказват друга история. Около 4-5 век, когато в Рим и Константинопол е прието християнството, по тези земи властвали различни езически вярвания. „Храмът Митреум, посветен на бога Митра. Ирански бог, възприет от римските легиони. Когато се приема християнството през 313 година, на кантар е било дали да се приеме то или митраизма или зороастризма, популярни в ромската армия. Всичко това е било ограбено и осквернено при приемането на християнството. Тогава дворецът престава да съществува и е затрупан с пръст”, отбелязва професорът.

Дионис - тракийският бог на Слънцето и нощта. Светилищата, където са го почитали били открити. Именно там археолозите са разкрили сцена, напълно отговаряща на описанията на древните автори.

Разказът на професор Овчаров събужда още един древен ритуал - култът към Тракийския конник. Едно от най-ранните изображения на божеството Херос е намерено там. „Интересното при този храм е, че хванахме точно как е ставал ритуалът. Под стъклото е оригиналният олтар, където са се правили жертвоприношенията. Двете дупчици отстрани - това са местата за връзването на жертвените животни. Тук са правени кървави жертвоприношения - на кози, на овце, дребни животни”, казва проф. Овчаров.

Над двореца, над езическите храмове, на самия връх на възвишението е Акрополът. През 5-6 век Римската империя е изправена пред опустошителни варварски нашествия. Затова се търсят височини, които предлагат добра защита срещу врага.

„Като всеки град той си има централен площад, улици. На Перперикон, понеже е скален град, разположението е съобразено с релефа. Няма да видите чак до 12 век хоросан. Всичко е направено само със суха зидария с каменни блокове. Това е римският начин на градеж”, обяснява той.

Пред нас е най-старата църква в Родопите. От първите години на 5 век. Датирахме я много точно по плана ѝ - и по монети от император Хонорий, последният император на Западната Римска империя.

В южния квартал на скалния град е разкрита огромна 40-метрова базилика, с тухлени подове, с атриум, с обширен двор.

Перперикон е жив и днес. Екипът на проф. Николай Овчаров продължава да дълбае и разкрива детайли от древни времена. Защото там, под камъните, са скрити онези факти, които ще пренапишат историята на този свещен скален град.