На 15 август Египет отбелязва Празника на прииждането на Нил. Всяка година египтяните почитат великата река, смятана за една от люлките на цивилизацията.

Според един от древните митове Нил бил мъж, достигнал египетската земя, за да се ожени за нея. Последвал разлива, който оплодил тъмната земя - Кеме, а резултатът бил обилна реколта, пише в. “Ал Ахрам”. Друга легенда разказва, че приливните води са сълзите на богинята Изида, която оплаква обичния си съпруг Озирис и се опитва да събере парчетата на тялото му, разкъсано от ревнивия му брат Сет.

Нил е извор не само на митове и легенди, но и на познание. Древните египтяни създали календара си, следвайки цикъла на разливи и отливи. Прииждането е началото годината, която е разделена на три сезона. Първият от тях е сезонът на разлива - ахет, перет е сезонът на покълването, а шему - сезонът на горещините.

Прииждането на Нил е резултат от проливните тропически дъждове в Етиопия. В Южен Судан наводненията започват в началото на април, но до южноегипетския град Асуан достигат едва през юли, когато нивото на водата бързо се покачва. Приливният период продължава и през август и септември. В Кайро пиковите стойности се измервали през октомври. През ноември и декември идва отливът, а от март до май реката е най-плитка.

Идеята за изграждане на язовирна стена и регулиране на неравномерното течение на Нил са проучвани още през 11-и век от арабския математик, астроном и оптик Ибн ал Хайтам по покана на халифа Ал Хаким бир Амриллах. В края на 19-и век, когато Египет е под контрола на Британската империя, е построена т.нар. Ниска стена, която пропуска водата заедно с плодородните наноси. Между 1958 г. и 1970 г. е построена Асуанската язовирна стена, наричана Високата стена, след което възможността за пренасяне на наносите е загубена.