Български учени направиха ключово откритие, което може да позволи да се разработят нови лекарства за онколечение, а съществуващите медикаменти да станат по-ефективни. Молекулярните биолози откриха механизма, по който работи ключов белтък в нашите клетки, който отговаря за поправката на ДНК. Той е и в основата на противораковите терапии.

"Материалният носител на наследствената информация е една гигантска, всъщност в човешките клетки има няколко гигантски молекули, които освен че носят цялата наследствена информация и инструктират всяка една наша клетка какво да прави, кога да го прави, как да го прави са и много чупливи. Т.е. всеки един ден, всяка една наша клетка заради различни източници натрупва 10 и 100 хиляди увреждания, това е за всяка една единична клетка“, разказва пред бТВ доктор Радослав Александров от Института по молекулярна биология на Българската академия на науките, цитира focus-news

През милионите години еволюция, човешките клетки са създали много сложни механизми за откриване и поправяне на грешките в нашето ДНК. Това се случва с участието на няколкостотин вида, известни на науката клетъчни белтъци. Но грешки понякога се случват.

"Защото, ако случайно клетката не е много ефективна в тази си дейност, натрупването на вредни грешки в ДНК може да доведе до стареене, раковите заболявания, които се споменават за водещ фактор за смъртност, особено в развитите страни в Западния свят, САЩ, Япония, до нервно дегенеративни заболявания и т.н.“, казва още Александров.

Той и екипът му са посветили последните няколко години, за да разберат точния механизъм на поправка на нашето ДНК. Целенасочено увреждат молекулата на ДНК, маркират предварително добре известните протеини в клетката, и проследяват в реално време кои от тях се отзовават първи, кои след тях, как се натрупват, и как работят върху поправянето. Първи се отзовава ензимът PARP 1. Нужна му е само минута, за да разбере, че нещо в нашата ДНК не е наред.

С откритието на д-р Александров вече може да се провери точният механизъм на действие на известните лекарства. А това ще позволи поправката при здравите клетки да продължи, а само при раковите клетки PARP 1 да спре поправката на ДНК и тя да се самоунищожи.

"Туморите при отделните пациенти могат много точно да бъдат генотипирани да бъдат изследвани на генетично ниво да се видят кои са техните слаби места за да могат точно с лекарства като PARP инхибиторите да бъдат таргетирани на персонално ниво, това е принципът на персонализираната медицина“, казва още Александров.

Фундаменталното открите намери признание и от реномираното списание. Оттук нататък всяка разработка в областта ще започва с откритието на българските учени.