До 2070 г. броят на пенсионерите ще намалее с 300 хиляди души, сочи доклад
Въпреки усилията за стабилизиране на пенсионната система в България, зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, се посочва в новия актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ). Докладът, който предоставя дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 година, показва, че сегашната вноска за пенсия е значително под необходимите нива.

В момента действителната вноска за пенсия е 16,3% от осигурителния доход, но според изчисленията тя трябва да бъде поне 37,5%, за да се покрият всички нужди на системата. Този значителен разрив се дължи на множество фактори, включително нарастването на щедростта на системата и демографските реалности, които поставят все по-големи предизвикателства пред устойчивостта на пенсионната система.

В бюджета на ДОО за 2024 година се предполага, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на дефицита може да достигне 5,5% от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6%. В дългосрочен план до 2070 година този дефицит ще се запази на нива около 5% от БВП, като няма изгледи за значително подобрение.

През 2023 година средната пенсия за трудова дейност е била 55% от средния брутен осигурителен доход. Според експертите, нетният коефициент на заместване на дохода, който представлява съотношението между средната пенсия и средния нетен осигурителен доход, е достигнал 69,9%. Въпреки това, този коефициент е на върховите си стойности и се очаква в дългосрочен план да спадне до около 43-44%.

Сред основните фактори, които ще влияят върху понижението на коефициента на заместване на дохода, са включването на целия осигурителен доход при изчисляване на пенсията за лицата, започнали трудовата си дейност след 1999 година, и правилото за осъвременяване на пенсиите с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от хармонизирания индекс на потребителските цени. Това означава, че нарастването на пенсиите ще бъде по-бавно от темпа на нарастване на средния осигурителен доход.

Очакванията са, че необходимият размер на вноската за пенсия ще остане около 37-38% в средносрочен план, а след 2027 година ще започне да намалява до около 32% през 2040 година. Въпреки това, до края на прогнозния период тази стойност отново ще се повиши до 34-35%.

Демографските прогнози също не са обнадеждаващи. Очаква се броят на пенсионерите с пенсии за трудова дейност да намалее от 1 971 400 души през 2023 година до около 1 680 000 души през 2070 година. В същото време, съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще се увеличи от 68% през 2023 година до 78% през 2070 година, което ще оказва допълнителен натиск върху пенсионната система.

Демографските предизвикателства са ясно видими и в прогнозите на Евростат, според които населението на България ще намалее до 5,3 милиона души през 2070 година. Въпреки че коефициентът на плодовитост се очаква да се увеличи до 1,69 през същата година, той остава под необходимото ниво за естествено заместване на населението от 2,1.

Очаква се и продължителността на живота да нарасне значително, като при мъжете тя ще достигне 82,8 години, а при жените – 87,7 години до 2070 година. Това ще увеличи натиска върху социалната система, тъй като по-голям дял от населението ще бъде в пенсионна възраст.
Въпреки краткосрочното благоприятно развитие на пазара на труда и намаляването на безработицата до 4% през следващите години, дългосрочните прогнози за заетостта не са положителни. Застаряването на населението и намаляването на работната сила ще доведат до спад в броя на заетите лица с близо 27,8% до 2070 година.

С оглед на тези дългосрочни предизвикателства, докладът на НОИ показва, че сегашната пенсионна система изисква сериозни реформи, за да бъде устойчива в бъдеще. Необходимите промени трябва да се насочат както към увеличаване на осигурителните вноски, така и към адаптиране на пенсионната система към променящата се демографска структура на страната.