Очаква ни бъдеще, изпълнено с екстремни природни явления – по-високи температури, продължителни суши и мощни бури. Според прогнозите до края на века България ще преживее значително увеличение на средните температури – от 3 до 6 градуса в различните региони на страната. Градусите ще растат с по-бързи темпове в планинските райони и ще доведат до по-чести горещи вълни, продължаващи от 14 до 70 дни в сравнение с настоящите.

Доц. Лилия Бочева, директор на департамента по метеорология в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, цитирана от 24 ЧАСА, коментира, че докато черноморското крайбрежие ще остане сравнително пощадено от интензивното затопляне, вътрешните райони на България ще понесат по-силни климатични промени. Зоните с преходен към средиземноморски климат ще се увеличават, особено в Родопите и Странджа - Сакар. Валежите също ще намалеят значително – с до 20% в някои региони, като дъждовните сезони ще станат по-непредсказуеми.

Горещините ще бъдат особено тежки през лятото, когато температурите ще се повишат с около 6 градуса в голяма част от страната. Очаква се броят на т.нар. тропически нощи, при които температурата не пада под 20 градуса по Целзий, да нарасне значително. В същото време студените зимни дни ще стават все по-редки, особено в южните райони на страната.

Драстично намаление на валежите
Прогнозите за бъдещето не се изчерпват само с температурите. Сценариите за България включват и драстично намаление на валежите, особено в Източна България, където сушата ще бъде най-осезаема през летния сезон. Въпреки това, крайбрежните райони около Черно море могат да очакват известно увеличение на влажността през зимните и пролетните месеци.

Суши и интензивни наводнения
Дъждовете ще стават все по-непредсказуеми. Според доц. Бочева, климатичните модели показват, че до 2100 г. България ще изпитва сериозни суши и интензивни наводнения, които ще се случват все по-често. Ако днес такива катастрофални явления се случват веднъж на 50 години, в бъдеще те може да се увеличат на 2 до 4 пъти на поколение, което означава, че подобни бедствия ще стават все по-обичайни за нашия климат.

Загуба на плодородна земя
Тези промени ще имат тежки последствия за земеделието и снабдяването с храна в страната. Продължителните суши и високите температури ще намалят добивите и ще увеличат нуждата от напояване. В определени региони почвата ще започне да деградира и ще се наблюдава опустиняване – процес, който води до необратими загуби на плодородна земя.

По-бурен вятър
Екстремните валежи също ще се увеличат, особено в планинските райони и крайбрежните зони. Проливни дъждове ще предизвикват наводнения по поречията на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм, Струма, Марица и Арда. Вятърът също ще стане по-бурен и чест в Северна и Югозападна България, както и в крайбрежните зони. Очаква се скорост от 50 километра в час да стане нещо обичайно в тези райони.

Въпреки всички тези прогнози, доц. Бочева подчертава, че климатичните модели са само сценарии, базирани на настоящи данни и тенденции. Възможно е бъдещите промени да се окажат по-леки или по-сериозни от предвидените, в зависимост от много фактори, включително глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове.