Учените направиха пробив в разбирането на ролята на така наречените „генетични паразити“ в човешкото тяло. Проучване, публикувано в списанието eLife, разкрива неочаквана функция на тези древни вирусни елементи, които съставляват почти 50% от нашия геном.

Тези мистериозни ДНК фрагменти, отдавна смятани за „боклуци“, се оказаха важни играчи в имунните процеси. Особен интерес предизвика ролята им в образуването на Т-лимфоцити – ключови бойци на имунната система, отговорни за унищожаването на патогени и ракови клетки.

Тимусната жлеза или тимусът се превърна в епицентър на това откритие. Именно тук, в „училището” за Т-лимфоцити, се наблюдава най-висока активност на „генетичните паразити”. Анализ на хиляди параметри в човешки и миши тимусни клетки разкри, че тези елементи са особено активни в клетките, които учат Т-лимфоцитите да разграничават „себе си“ от „не-себе“.

Това откритие може да е ключът към разгадаването на механизмите на автоимунните заболявания. Смята се, че древните вирусни елементи играят решаваща роля в предотвратяването на имунната система от погрешно атакуване на собствените тъкани на тялото.

Новите знания откриват нови перспективи в областта на имунотерапията на рака. Високата активност на мобилните генетични елементи в туморните клетки може да стане основа за разработването на иновативни методи за лечение.

Това изследване не само променя начина, по който мислим за „паразитите“ в нашия геном, но също така подчертава удивителната способност на природата да превръща потенциалните заплахи в полезни еволюционни инструменти.