24 години от "Срещата на хилядолетието", най-голямата сесия в ООН, с участието на 150 държави
В срещата на върха вземат участие 150 държавни глави, сред които кубинският президент Фидел Кастро, руският президент Владимир Путин, американският президент Бил Клинтън, китайският президент Цзян Цзъмин и българският президент Петър Стоянов. Участват още 47 председатели на правителства, 3 престолонаследници, 5 вицепрезиденти, 3 заместник-председатели на Министерски съвет, както и 8000 други представители в делегациите.
Срещата се председателства от президентите на Финландия и Намибия Таря Халонен и Сам Нуйома. В срещата участва и генералния секретар на ООН Кофи Анан. В рамките на срещата се подписват осем декларации за бъдещото развитие на човечеството – за преодоляване на глада и бедността в световен мащаб; за преодоляване на неграмотността в световен мащаб; за постигане на реално равноправие между половете; за ограничаване на детската смъртност; за подобряване на здравето на родилките; за постигане на успех в борбата със СПИН и с други опасни болести; за осигуряване на устойчиво съхранение на природата; за развитие на глобално партньорство за постигане на глобално развитие.
Срещата на хилядолетието е водеща тема в световните медии, включително и в бюлетините на БТА „Международна информация“, „Вътрешна информация“, както и в прегледите на чуждестранния печат. Ето какво четем за Срещата на хилядолетието в архивите на БТА:
Почти безполезна организация
/Мадлин Бунтинг, в. Гардиън, 4 септември 2000 г., със съкращения/ Да се чувстваш добродетелен е една от най-приятните човешки емоции. А именно добродетелта присъства в графиците на повече от 150 държавни глави по света тази седмица. Те се събират в Ню Йорк за най-голямата досега среща на върха на ООН, на която ще чуем по-дълги от всякога речи за борбата с бедността, решаването на конфликти и устойчивото развитие. Добре дошли на Срещата на хилядолетието, която ще счупи всички досегашни рекорди по хубави обещания, деклариране на благородни идеи и пожелания за мирно и справедливо бъдеще за човечеството.
Контрастът между това въодушевление в Ню Йорк и бързия провал на операцията на ООН в Сиера Леоне е болезнено очевиден. Други смущаващи разкрития за ролята на световната организация в Руанда ще бъдат направени и в излизаща от печат тази седмица нова книга. Така че стигаме до стария проблем – ООН е добра в създаването на идеалистични международни конвенции, но почти безполезна при пресъздаването им на езика на политическата реалност. Това ни води до един от няколко извода – че или ООН е безсилна, или е лицемерна, или и двете. (…)
Не може да се отрече, че ООН има успехи в някои области – малко други организации могат например да съберат 150 държавни лидери в един град. Всички отиват там, за да отдадат почит на една универсална вяра, чието кредо е Всеобщата декларация за правата на човека, а върховен жрец – Кофи Анан. Или, както пише Уилям Шоукрос в изследването си върху мироопазващите операции на ООН, „в по-религиозни времена хората разчитаха на Господ“ да ги спаси от бедите им. Сега се обръщат към ООН. (…)
Още от самото си начало ООН се превърна във „фабрика за идеали“. Опитите тя да получи някаква ефективна власт в икономическата област се блокират, най-често от САЩ. Международният валутен фонд и Световната банка отхвърлиха идеята да станат специализирани организации на ООН, опитът за създаване на друга международна търговска организация в рамките на ООН се провали след като не получи подкрепа от САЩ, а конференцията на Обединените нации за търговия и развитие се оказа безсилна. Резултатът са осакатеният идеализъм и международният институционен хаос, които виждаме сега. ООН има някакви възможности в областта на околната среда и развитието, но никакъв достъп до икономическите лостове, и ако успее да създаде сложни договори по такива въпроси като биоразнообразието, открива, че те противоречат на правилата на Световната търговска организация. А никой не знае кои точно правни норми имат предимство в международното право. Точно това обединява активисти за опазване на околната среда, синдикати и неправителствени правозащитни организации в глобално протестно движение.
Идеализмът на ООН е част от плановете на Запада за идеологическа хегемония. Никой не е планирал организацията да има военна или икономическа власт. Но след като Студената война свърши, тя наистина има нужда от власт. Това отново и отново ни показват последните десет години, когато ООН се зае с мироопазващи операции и се изправи пред такива глобални предизвикателства като промените в климата, СПИН и биоразнообразието.
***
Открива се Сесията на хилядолетието на Общото събрание на ООН
Ню Йорк, 5 септември 2000 г. /БТА/ В Ню Йорк започнаха да пристигат световните лидери, които ще участват в откриващата се тази вечер 55-та сесия на Общото събрание на ООН, наречена Сесия на хилядолетието, съобщи АФП.
За Сесията на хилядолетието в Ню Йорк се очакват 152 държавни и правителствени ръководители. От 6 до 8 септември те ще разискват глобални въпроси като борбата с бедността, проблемите Север – Юг, мирния процес в Близкия изток, проблемите на Африка, разоръжаването, екологията, борбата със СПИН. На 7 септември ще се състои официално заседание на Съвета за сигурност на ООН на равнище държавни и правителствени ръководители. Ще се разисква укрепването на ролята на Съвета в поддържане на международния мир и сигурност.
Днес малкият тихоокеански остров Тувалу ще бъде приет за 189-та членка на ООН, посочва АФП.
***
Кофи Анан за целите на ООН до 2015 г.
Ню Йорк, 5 септември 2000 г. /БТА/ Сесията на хилядолетието на ООН има за цел да изясни основните задачи на световната организация, която съществува от 55 години. Генералният секретар на ООН Кофи Анан посочи следните цели, които трябва да бъдат постигнати до 2015 г. в доклада си „Ние народите – ролята на Обединените нации през 21 век“, предаде ДПА.
Освобождаване от бедността – доходите на най-бедните, които са около един милиард, трябва да бъдат увеличени. Делът на хората, които живеят с по-малко от долар на ден трябва да бъде намален от 22 на сто, както е сега, до 11 на сто или на по-малко.
Освобождаване от страха – мироопазващите операции на ООН трябва да се разширят, позволявайки на световната организация да се намесва със сила, за да спре подпалвачите на войни и диктаторите. Трябва да продължат усилията за ядрено разоръжаване.
Осигуряване на бъдещето – към всички държави се отправя призив да се съобразяват с Протокола от Киото и да се намали изхвърлянето на газове, разрушаващи озоновия слой. Опазването на околната среда трябва да стане част от икономическата политика на всички страни.
Обновяване на Обединените нации – трябва да бъдат извършени реформи в Съвета за сигурност, в който само Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция и Китай имат правото на вето при вземането на ключови решения. Бюрократичната машина в ООН трябва да бъде модернизирана, за да действа по-ефикасно.
***
В ООН се откри Сесията на хилядолетието
Ню Йорк, 6 септември 2000 г. /БТА/ В централата на ООН в Ню Йорк днес започна работа Сесията на хилядолетието, в която участват над 150 президенти, крале и премиери, включително българският държавен глава Петър Стоянов.
Сесията беше открита официално от президента на Финландия Таря Халонен с минута мълчание и размисъл. Таря Халонен е съпредседател на срещата с намибийския президент Сам Нуйома.
В краткото си слово веднага след това генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви: „Събрали сме се тук, за да укрепим и адаптираме тази голяма институция, основана преди 55 години в сътресенията на войната, за да може тя да направи това, което народите очакват от нея в една нова епоха – епоха, в която трябва да укрепне правовата държава“. Кофи Анан подчерта, че тази тридневна сесия е „уникално събитие, уникален случай и следователно уникална отговорност“.
„Никога досега толкова много ръководители от толкова много държави не са се събирали на една сесия“, изтъкна генералният секретар на ООН, цитиран от АФП. Той добави, че народите очакват от своите ръководители да работят заедно, за да отговорят на предизвикателства, които са станали глобални. Кофи Анан, който говореше на английски и френски, прикани лидерите да „подобрят съществуването на всеки, независимо къде се намира“, като приемат конкретни мерки за намаляване на бедността и борбата срещу СПИН.
Първият държавен глава, който взе думата на трибуната на Общото събрание на ООН, беше американският президент Бил Клинтън. Той призова участниците в сесията да подкрепят палестинския лидер Ясер Арафат и израелския премиер Ехуд Барак, за да могат двамата да „поемат трудния риск на мира“.
***
Започнаха срещите на българския президент в Ню Йорк в рамките на Срещата на хилядолетието на ООН
Ню Йорк, 6 септември 2000 г. /БТА/ Държавните глави и ръководители на делегации на Срещата на хилядолетието присъстваха на работна закуска в сградата на ООН в Ню Йорк рано тази сутрин нюйоркско време, съобщи на БТА прессекретарят на българския президент. Тя бе организирана от двамата съпредседатели на срещата – финландската президентка Таря Халонен и президента на Намибия Сам Нуйома.
Петър Стоянов разговаря с президентите на Чехия Вацлав Хавел и на Полша Александър Квашневски и със словашкия премиер Микулаш Дзуринда за преговорите на страните им с Европейския съюз.
Българският държавен глава разговаря също с президентите на Хърватия Стипе Месич, на Албания Реджеп Мейдани, на Черна гора Мило Джуканович, на Македония Борис Трайковски и на Румъния Емил Константинеску за актуални проблеми в Югоизточна Европа. (…)
***
Форумът на ООН и състоянието на света
/Барбра Кросети, в. Ню Йорк Таймс, 7 септември 2000 г., със съкращения/ Въпросът е налице: Защо е необходимо 149 световни лидери да оставят своите невинаги стабилни правителства без надзор и да отпътуват за Ню Йорк, където да направят петминутно изказване пред колегите си и пред телевизионните камери?
Генералният секретар Кофи Анан даде отговор, вдигайки тост по време на най-големия в историята обяд на властници: „Вие, каза той, гледайки към политическия елит на света, сте упълномощени да говорите от името на шест милиарда души и имате възможността да промените живота им“.
Срещата на хилядолетието е мероприятие, организирано не за да ознаменува новата страница в календара, а за да прогнозира какво ще бъде глобалното общество, което лидерите очакват да бъде изградено през следващия век или хилядолетие.
Но от самото начало на всички бе известно, че форумът ще надхвърли тези задачи, и вероятно ще бъде запомнен повече с частните срещи в хотелски зали и дипломатически мисии из града, отколкото с казаното в залата на Общото събрание на ООН. На такива места някак си лесно се завързват приятелства, съпътствани от потупвания по рамото, прегръдки, целувки и притеснени лица на преводачи, опитващи да се справят със сипещите се шеги.
Кубинският президент (Фидел Кастро), който има легендарната слава на многословен оратор, предизвика смях в залата, като измъкна бяла кърпичка и покри с нея часовника, отчитащ времето на ораторите. Той обаче се вмести в определеното време и преди да заеме мястото си, помаха триумфално с ръце.
В продължение на един час в сряда сутринта множество популярни лица минаха през опеката на служителите от протокола, очакващи делегатите пред входа на главната квартира на ООН. Когато изказванията започнаха (очаква се те да продължат до петък), изнесените проблеми до голяма степен не съответстваха на онова, което лидерите очакваха да чуят, но отразяваха реалността навън.
Имаше повтарящи се предупреждения относно тъмната страна на глобализацията, технологиите и празнините в здравеопазването, както и за непропорционалното използване на природните ресурси. Имаше и призиви за демократизиране на ООН, чийто Съвет за сигурност да съответства повече на членския състав на организацията, различен от онзи през 1945 г., когато бе създадена.
Мнозина от изказалите се използваха от възможността да издигнат свои международни инициативи. А най-гневният оратор през първия ден бе Лестър Б. Бърд, премиерът на Антигуа, който нападна Г-7 и ОИСР. Неговата страст илюстрира колко трудно страни като неговата ще приемат регулирането на международните финанси, вярвайки, че те ще са в губеща позиция, когато тези правила бъдат затегнати.
Имаше и нотки на тъга и гняв в състоялите се вчера над 60 изказвания, като се започне с коментарите за убийствата в Източен Тимор на хуманитарни служители и се стигне до осъждането на новите репресии, извършвани от военната хунта в Бирма. А президентът на Малдивските острови Маумун Абдул Гайум информира аудиторията за възможността един ден неговата държава да се озове под водата поради глобалното затопляне на планетата. Когато петте му минути изтекоха, той добави: „Времето ми на трибуната свърши. Моля се това да не стане с моята страна“.
***
По-важните акценти от словото на президента Стоянов на Сесията на хилядолетието на ООН
България е активно ангажирана в усилията на международната общност за регулиране на създадените конфликти, смята българският президент, и страната ни подкрепя ефективната реформа на ООН за мироопазващите операции. Петър Стоянов ще заяви пред аудиторията, че българското правителство е взело решение да увеличи своята вноска за мироопазващите операции на ООН.
Що се отнася до обстановката в Югоизточна Европа, според българския държавен глава необходими са две неща – дългосрочна стратегия за икономическо стабилизиране на нашия регион и ускореното му интегриране в европейските структури. Ключов инструмент в тази област е Пактът за стабилност, изтъква Петър Стоянов.
През последните десетина години ние получихме достатъчно доказателства за потенциала на глобализацията в ролята й да решава съвременните проблеми и да отвори нови хоризонти пред човечеството, но също така и да породи трудности, изтъква Петър Стоянов по повод глобализацията. Според него има начини за ограничаване на отрицателните ефекти на глобализацията – тя не трябва да бъде оставена да се развива стихийно, смята той.
Възможностите да се влияе върху нея и върху тези отрицателни ефекти нарастват при участие в регионални интеграционни инициативи, но тези инициативи могат да бъдат успешни, ако са подчинени на цялостен глобален подход, изтъква българският държавен глава. В това той ще потърси новата, изключително важна роля на Организацията на обединените нации. Петър Стоянов вярва, че ООН ще продължи да бъде съществен фактор за социално-икономическото и научно-техническо развитие, за опазването на околната среда и хуманитарното сътрудничество на национално, регионално и глобално равнище и ще подчертае, че основните цели в тази област трябва да са постигането на устойчиво развитие, решаването на проблемите на хората, редуцирането на бедността и намирането на нови източници на доходи за всички социални слоеве на нашата планета.
Според Петър Стоянов при реформирането си ООН трябва да вземе под внимание нарастналия брой на страните-членки и повишената роля – икономически и политически потенциал на някои държави, които биха могли с успех да поемат ангажиментите и отговорностите на непостоянни и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.
Убеждението на българския президент е, че гарантирането и спазването на правата и на основните свободи на човека са съществен елемент в развитието на гражданското общество.
Източник: Архиви на БТА
Comments
comments powered by Disqus