Творците

Вълнуващ Стефан Цанев! Бургаската публика му дари обожанието си в НХК

Вълнуващ. Разтърсващ. Лекуващ и събуждащ. Светъл и силен. Винаги изправен и никога на колене. Стефан Цанев.

Бургаската публика имаше удоволствието да се срещне с големия поет и драматург и неговото творчество в Културен дом НХК в празничния петъчен 6 септември.
Авторът на формулата на поезията (Инспирирана от уравнението на Айнщайн с въображение и символика, формулата на Цанев звучи така P=mc², където поезията е равна на мисълта умножена по квадрат на сърцето) подари незабравими вълшебни моменти на бургаските си почитатели. И без да е нужно да се използват формули, за да се определи, почитателите му бяха безкрайно запленени от завладяващата му творческа харизма, борбения му дух, непримиримостта му към подлеците и техните страсти и оптимизма му ДОКРАЙ.

И, разбира се, имаше и любов, любов като поезия, любов като вселена, заключена в погледа на един голям поет към една голяма актриса, рецитираща неговите стихове- незабравима сцена на бургаската сцена - Стефан Цанев и дамата на сърцето му Доротея Тончева.

И съвсем естествено публиката ги дари с обожанието си и дори устните да не помръдваха, сърцата мълвяха любимите строфи.
В поетично-музикалния спектакъл "Носете си новите дрехи, момчета" участва и изтъкнатия музикант Кирил Дончев.
Сред гостите бе дългогодишния му близък и скъп приятел Недялко Йорданов.

Събитието бе организирано от Община Бургас.



АВТОРЕКВИЕМ

(Фрагменти от поемата)

СЛЕД ТРИДЕСЕТАТА ГОДИНА ЗАПОЧВАТ

компромисите

в името на всички полезни неща.

За доброто се готвим постепенно и дълго,

подлеци ставаме изведнъж.

Вместо криле - размахваме лакти.

Наляво, надясно, напред, назад - и

объркваме:

врагове ли, братя ли?…

Все повече стават моите познати,

все по-малко - моите приятели.

АМБИЦИИ ДУШИТЕ НИ ТЕРЗАЯТ,

мълчим, от завист бледи…

Лайкучките дали мечтаят

да станат слънчогледи?

САМО МАРС И ВЕНЕРА. И ПАДАЩА ЗВЕЗДА.

Войни и жени,

войни и жени - и скорости…

Щастлив си, ако свети някой съседен прозорец

в тази нощ,

в тази самота.

МОЖЕ БИ МИ СЕ СЪРДИШ ТАЗИ НОЩ,

че не съм при тебе, че не си при мен.

Мила моя, може би никога още

не сме били така приближени.

Телата какво са? Обменна монета

на страсти - или тояжки за слепи…

Тази нощ през мене препускат коне

и всяко копито е мисъл за теб.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus