Според изследване на Световната здравна организация между 30 и 50% от населенеито на планетата проявява патологични реакции при резки промени на времето. Медицинският термин за това състояние е метеотропизъм.

Едно от най-честите оплаквания при драстичната смяна на метеорологичните условия е мигрената. Причината за отключване на главоболие е рязкото спадане на налягането, защото налягането в синусите се промяна много по-бавно от атмосферното, което води до редица симптоми като тежест, замаяност, болка. Колкото по-бързо даден организъм се адаптира към промяната на времето - от ниски към високи температури или обратното, толкова по-бързо и главоболието ще премине.

Често по-възрастните хора се оплакват от болки в ставите при рязко застудяване или прогноза за валежи. Причината и тук е атмосферното налягане. Между ставните повърхности също се упражнява определено налягане. То неминуемо се повлиява от промяната в атмосферното налягане.

Драстичното спадане на температурите влияе въху кръвоносните съдове. По-хладното време оказва съдосвиващо действие. Според експертите това е една от причините за т. нар. стенокардни пристъпи. При това състояние сърцето не може да се кръвоснабдява адекватно заради намаления просвет на коронарните съдове.

При стесняването на кръвоносните съдове се оказва по-силно налягане върху съдовата стена. Така на кръвта се налага да се движи в по-тясно пространство. Резултатът е повишено кръвно налягане. Застудяването понякога повлиява и сгъстяването на кръвта, което при някои рискови пациенти може да доведе до тромбообразуване. Оказва се, че най-оптималната температура за хората с кардиологични оплаквания са температурите между 18 и 25°C. Тогава се отчита и най-ниската сърдечносъдова смъртност.