Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски, която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър. Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене.
Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо разкритие, което пренаписва историята, особено за местоположението на Търновската Света гора. Археолозите допускат, че в близост е погребан Свети Роман Търновски, както и че в съседство е и самата отшелническа пещера на Теодосий Търновски, предава БНР.

При разкопки в покрайнините на великотърновското село Самоводене археолозите от Регионалния исторически музей във Велико Търново професор Хитко Вачев и Илиян Петракиев разкриха само за 35 дни теренна работа останки на средновековен храм издигнат през XIV в.

Архитектурно-стиловите му характеристики недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство. Това е исихаската обител на Теодосий Търновски, в която той се оттегля през втората половина на XIV век.

Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на Св. Теодосий Търновски", написано от самия Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът (основен храм) на манастира, чийто игумен е бил Теодосий Търновски, разказа професор Вачев:

"Теодосий е решил да се оттегли в отшелничество. Тогава цар Иван Александър, това е отбелязано в житието, "Той не пожела да го пусне надалеч и му построи хубава църква с килии". Другият важен момент е: "И лично царят участва в строежа на църквата" и пише: "И като носеше пясък на три пъпреща разстояние той участва в градежа на църквата".

Според средновековната мярка това са 555 метра от реката. Точно на това място археолозите правят своето разкритие.

"552 метра. Ако в това няма по-категорично доказателство за кого е строена тази църква, за кого е сторена тази църква, затова казвам, че това е манастирът на Свети Теодосий Търновски".

Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокове и тухли. Фасадите са раздвижени с керамични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. Църквата е великолепна, разказва професор Хитко Вачев:

"Такова нещо в Търново са малко аналогиите с псевдоконструктивни ниши, с керамопластимна украса, с архитектурни детайли от подпокривни корнизи, богато стенописана, с галерии отстрани върху колони, които са много близки до "Св. 40 мъченици". Вероятно има и параклис. По своите архитектурни характеристики тя се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство и посочвам Несебър. Само там има толкова пищно украсени църкви и патриаршеската църква в Търново – богати стенописи, степонисана олтарна преграда. Вероятно е работил някакъв много талантлив архитект".

Теодосий Търновски е голям църковен реформатор и ерудит. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва като по този начин се възстановява връзката с него. Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковния събор през 1355 г. срещу еретиците. През 1359 г. е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.

През 1363 година Теодосий Търновски, придружен от своя ученик и бъдещ български патриарх Евтимий, заминава за Константинопол и е приет от Вселенския патриарх Калист. Игумен на манастира става сподвижникът на Теодосий Търновски – Роман. След три години той умира от туберкулоза.

"И монасите го погребаха с почести. Роман е канонизиран от Българската църква и е Свети Роман Търновски и неговата памет се чества на 17 февруари. Тук някъде е погребан един български светец".

Сред археологическите находки са и лъжица за причастие и голям бронзов кръст, който е висял от тавана на храма.

Според професор Хитко Вачев този манастир дава нова насока в историческата наука с промяна на положението на Търновската Света гора:

"Голямата тема с откриването на манастира на Свети Теодосий Търновски е къде се намира Търновската Света гора. В историческите извори е отбелязано, че на хълма Света гора е манастирът "Св. Богородица от Егитрия". Само че в изворите пише и "Търновската Света гора", където става дума за много манастири – "Св. Троица", "Преображенският манастир", така нареченият стар "Преображенски манастир" и манастинастирът на Св. Теодосий Търновски - четири манастира".

Разкопките с епохалното историческо разкритие са финансирани от община Велико Търново и дарители. Ще бъде направена полева консервация, ще се охраняват и догодина археолозите се надяват на държавно финансиране, за да продължат проучванията си.

Има и хипотеза, че в близост, в една от подземните бази на Държавния резерв, е и самата пещера на Теодосий Търновски.