На стената
Имигранти от Турция, Украйна и Русия спират демографския срив в България
Имигранти от Турция, Украйна и Русия спират демографския срив в България
Кърджали, Бургас и Варна - новите центрове на имиграция в страната.
За първи път от близо четири десетилетия населението на страната остава почти непроменено. Най-ниска смъртност за последните 15 години, но и втора най-ниска раждаемост от 2008 година насам.
България изглежда е на път да преодолее дългогодишната демографска криза, показват данни от правителствения отчет за изпълнение на стратегията за демографско развитие през 2023 година. За първи път от 1985 година насам, населението на страната е намаляло с едва 0,3%, или 2229 души, достигайки 6 445 481 души в края на 2023 година.
Този почти нулев спад в населението е безпрецедентен за последните 38 години. След 1985 година, когато България почти достигна 9 милиона жители, последва драстично намаление, свързано с Възродителния процес, което доведе до загуба на близо половин милион души до 1992 година.
Интересно е, че сегашното стабилизиране на демографската ситуация отново е свързано с етническите турци. Значителна част от тях или техните наследници се завръщат в България, привлечени от възможността за получаване на европейски паспорти.
Според правителствените данни, естественият прираст на населението през 2023 година е отрицателен - 43 809 души. Това обаче е компенсирано от положителния миграционен баланс от 41 580 души, като общо 56 807 имигранти са се заселили в страната.
Най-голям дял от новите жители на България - 25% или над 14 000 души, идват от Турция. На второ място са украинците с 17,5% (9657 души), следвани от руснаците с 5680 души.
Тази тенденция обяснява защо най-голям механичен прираст на населението се наблюдава в областите Кърджали (34,5 промила), Бургас (20,6 промила) и Варна (12 промила). Родопската област привлича главно завръщащи се изселници от Турция и техни наследници, докато морските области са предпочитани от украинци и руснаци, търсещи убежище от военния конфликт и политическата ситуация в родните си страни.
Важно е да се отбележи, че 73% от новите имигранти са в трудоспособна възраст (15-64 години), което допринася за подобряване на демографската структура на страната. Децата до 14-годишна възраст съставляват 14,1% от новодошлите, а хората над 65 години - 12,8%.
Въпреки положителната тенденция в имиграцията, раждаемостта в страната остава на критично ниско ниво. С 57 197 родени деца, 2023 година е втората най-слаба по този показател от 2008 година насам. Единствено през 2022 година са регистрирани по-малко новородени - 56 596.
Намалението на жените във фертилна възраст с 9000 само за една година е компенсирано от леко увеличение на раждаемостта с 601 бебета, което води до повишение на коефициента за плодовитост до 1,81 деца на една жена. Близо половината от ражданията (48%) са първи за майката, 37,2% са втори деца, а само 13,5% са трето или следващо дете.
Интересен факт е, че почти 60% от родените деца са от родители без сключен граждански брак. Въпреки това, за 81% от тези извънбрачни деца има въведени данни за бащата, което предполага, че те вероятно се отглеждат в семейна среда.
Положителна тенденция се наблюдава и в броя на абортите, който достига най-ниското си ниво за последните 43 години. През 2023 година са извършени 15 510 аборта, което представлява 12,2 промила. За сравнение, през 1980 година този показател е бил 72,9 прекъснати бременности на 1000 жени.
Смъртността също бележи значителен спад. През 2023 година са починали 101 006 души, което е най-ниският брой за последните 15 години. Въпреки това, правителството отчита покачване на преждевременната смъртност - над 20% от всички смъртни случаи (над 20 000 души) са на лица под 65-годишна възраст. При мъжете този показател е особено тревожен - 27% от смъртните случаи са преждевременни, докато при жените той е 12,5%.
Очакваната средна продължителност на живота за периода 2021-2023 година е 73,5 години, което е увеличение с 1,6 години спрямо предходния период. Мъжете средно живеят 69,9 години, а жените - 77,3 години. Въпреки това, в сравнение с 2013 година се наблюдава намаление на средната продължителност на живота - с 1,1 години при мъжете и с 0,7 години при жените.
Въпреки че имиграцията временно стабилизира демографската ситуация в България, страната продължава да се изправя пред сериозни предизвикателства, свързани с ниската раждаемост и преждевременната смъртност. Необходими са дългосрочни мерки за подобряване на тези показатели и осигуряване на устойчиво демографско развитие.
За първи път от близо четири десетилетия населението на страната остава почти непроменено. Най-ниска смъртност за последните 15 години, но и втора най-ниска раждаемост от 2008 година насам.
България изглежда е на път да преодолее дългогодишната демографска криза, показват данни от правителствения отчет за изпълнение на стратегията за демографско развитие през 2023 година. За първи път от 1985 година насам, населението на страната е намаляло с едва 0,3%, или 2229 души, достигайки 6 445 481 души в края на 2023 година.
Този почти нулев спад в населението е безпрецедентен за последните 38 години. След 1985 година, когато България почти достигна 9 милиона жители, последва драстично намаление, свързано с Възродителния процес, което доведе до загуба на близо половин милион души до 1992 година.
Интересно е, че сегашното стабилизиране на демографската ситуация отново е свързано с етническите турци. Значителна част от тях или техните наследници се завръщат в България, привлечени от възможността за получаване на европейски паспорти.
Според правителствените данни, естественият прираст на населението през 2023 година е отрицателен - 43 809 души. Това обаче е компенсирано от положителния миграционен баланс от 41 580 души, като общо 56 807 имигранти са се заселили в страната.
Най-голям дял от новите жители на България - 25% или над 14 000 души, идват от Турция. На второ място са украинците с 17,5% (9657 души), следвани от руснаците с 5680 души.
Тази тенденция обяснява защо най-голям механичен прираст на населението се наблюдава в областите Кърджали (34,5 промила), Бургас (20,6 промила) и Варна (12 промила). Родопската област привлича главно завръщащи се изселници от Турция и техни наследници, докато морските области са предпочитани от украинци и руснаци, търсещи убежище от военния конфликт и политическата ситуация в родните си страни.
Важно е да се отбележи, че 73% от новите имигранти са в трудоспособна възраст (15-64 години), което допринася за подобряване на демографската структура на страната. Децата до 14-годишна възраст съставляват 14,1% от новодошлите, а хората над 65 години - 12,8%.
Въпреки положителната тенденция в имиграцията, раждаемостта в страната остава на критично ниско ниво. С 57 197 родени деца, 2023 година е втората най-слаба по този показател от 2008 година насам. Единствено през 2022 година са регистрирани по-малко новородени - 56 596.
Намалението на жените във фертилна възраст с 9000 само за една година е компенсирано от леко увеличение на раждаемостта с 601 бебета, което води до повишение на коефициента за плодовитост до 1,81 деца на една жена. Близо половината от ражданията (48%) са първи за майката, 37,2% са втори деца, а само 13,5% са трето или следващо дете.
Интересен факт е, че почти 60% от родените деца са от родители без сключен граждански брак. Въпреки това, за 81% от тези извънбрачни деца има въведени данни за бащата, което предполага, че те вероятно се отглеждат в семейна среда.
Положителна тенденция се наблюдава и в броя на абортите, който достига най-ниското си ниво за последните 43 години. През 2023 година са извършени 15 510 аборта, което представлява 12,2 промила. За сравнение, през 1980 година този показател е бил 72,9 прекъснати бременности на 1000 жени.
Смъртността също бележи значителен спад. През 2023 година са починали 101 006 души, което е най-ниският брой за последните 15 години. Въпреки това, правителството отчита покачване на преждевременната смъртност - над 20% от всички смъртни случаи (над 20 000 души) са на лица под 65-годишна възраст. При мъжете този показател е особено тревожен - 27% от смъртните случаи са преждевременни, докато при жените той е 12,5%.
Очакваната средна продължителност на живота за периода 2021-2023 година е 73,5 години, което е увеличение с 1,6 години спрямо предходния период. Мъжете средно живеят 69,9 години, а жените - 77,3 години. Въпреки това, в сравнение с 2013 година се наблюдава намаление на средната продължителност на живота - с 1,1 години при мъжете и с 0,7 години при жените.
Въпреки че имиграцията временно стабилизира демографската ситуация в България, страната продължава да се изправя пред сериозни предизвикателства, свързани с ниската раждаемост и преждевременната смъртност. Необходими са дългосрочни мерки за подобряване на тези показатели и осигуряване на устойчиво демографско развитие.
Comments
comments powered by Disqus