Новата академична година започва тази седмица с обичайните тържества, но под сянката на сътресенията от пролетта и лятото, които доведоха преподавателите почти до стачка заради обещано, но неизпълнено увеличение на заплатите, пише Силвия Георгиева във вестник СЕГА.

В навечерието на първите лекции се оказа, че 18 висши училища няма да са в състояние да платят новите заплати, ако се приложи новата методика за разпределение на отпуснатите преди месец милиони и ако бъдат оставени без допълнителна субсидия. Те, разбира се, ще получат такава, което обаче означава запазване на статуквото и поредно отлагане на болезнената тема за качеството.

Заплатите във висшето образование бяха завъртени като залог в политическата криза преди последните парламентарни избори. През март университетите бяха сюрпризирани с промени в закона за висшето образование, които обвързаха възнагражденията им със средните за страната. Така най-ниската заплата за асистент "скочи" до 2516 лв. За това пари се намериха едва през юли и август след консенсус между партиите, когато бяха отпуснати още над 152 млн. лв. Изрично бе посочено, че средствата няма да се дават на калпак, а според качеството във всеки университет, като ще има увеличение и за най-ниско финансираните професионални направления. Именно начинът за разпределение на средствата се оказва "ябълката на раздора".

В дъното са промени в две постановления, с които се разпределят допълнителните пари за заплати. От една страна, те дават най-голямо увеличение на най-слабо финансираните направления - 62,5% за педагогика, туризъм и др., 50% за хуманитарните програми, 46,6% за природо-математическите и т.н. От друга страна, средствата се умножават и по коефициент за качество (който се определя по отделна методика за всяко направление в даден университет). Целта повече пари да получат по-добрите университети на практика е реализирана, но в резултат от промените при някои университети има намаление, вместо увеличение.

При 18 висши училища ще има недостиг за покриване на вменените им в закона разходи за трудови възнаграждения и се налага финансиране по извънреден ред, изчисляват от Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството, което според тях ще постави под въпрос автономията им. "Когато 18 университета от общо 33 (без военните - бел. ред.) са в червената зона, значи има проблем с методиката", смята Антония Янева от сдружението, според която тя не почива на обективни критерии и не осигурява равнопоставеност за всички участници в системата.

Сметките на МОН също показват, че 18 университета ще имат известни проблеми.

От ведомството са пратили писма до ректорите на въпросните висши училища, в които ги уведомяват, че по новата формула те не следва да получат допълнителни средства над утвърдените към момента за т.г., разказа ректор пред "Сега". За да се осигурят записаните в закона минимални заплати, МОН е предложило допълнителна субсидия над определената по закон - за временна подкрепа на висшето училище до достигане на устойчиво финансиране. Има обаче условие - въпросните университети да подпишат споразумение до 18 септември, с което се задължават да предприемат мерки за оптимизация и за повишаване на комплексната оценка за качество. "През 2024 и 2025 г. университетът Х ще получи 100% от въпросната допълнителна субсидия, нужна за увеличение на заплатите, през 2026 г. - 2/3 от нея, а през 2027 г. - 1/3 от нея", гласи споразумение до един от университетите, с което "Сега" разполага.

Два дни след това обаче, на 20 септември, МОН е оттеглило въпросните споразумения - вероятно заради надигналото се недоволство и закана от ректорите, че няма да подпишат подобни споразумения. След среща във ведомството с ректорите на тези висши училища от екипа на министър Галин Цоков са уверили, че университетите ще получат определената за всеки допълнителна субсидия без условие. От МОН не отговориха на въпросите на "Сега" защо първо са предложени споразумения, а после са оттеглени, както и ще се гарантира ли и за догодина допълнителна субсидия за тези университети.

Участници в срещата разказаха, че на нея са присъствали ректорите на МГУ, НАТФИЗ, Висшето транспортно училище, Висшето строително училище, Висшето училище по телекомуникации и пощи, УниБИТ, Аграрния университет в Пловдив, Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, Великотърновския университет, Икономическия университет-Варна, МУ- Плевен, Русенския университет, Стопанската академия в Свищов, Техническия университет-Габрово, Университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, Университета по хранителни технологии в Пловдив и Югозападния университет в Благоевград.