Дългосрочната прогноза до края на века предвижда, че безводие ще мъчи все по-често Южна България, а северната част на страната ще трябва да се бори с наводнения и торнадо. Анализът на хидролози и метеоролози разглежда два сценария - реалистичен и песимистичен.

Според първия в следващите години средните температури ще се повишат между 1 и 2 градуса, но според песимистичния вариант - градусите може да скочат с шест. И според двете прогнози сушите ще са повече и по-дълги. Валежите се очаква да намаляват между 5 и 30%, а горещите вълни ще продължават средно с между 5 и 10 дни по-дълго. На този фон често ще ставаме свидетели на краткотрайни, но интензивни валежи, водещи до наводнения.

Маслини, портокали, мандарини са само малка част от плодните дървета, които повече от 10 години отглежда Йовко Айлов в Раковски.

"С промените в климата в България, започнаха масово да се отглеждат маслини. Един от соротовете е, който е създаден за производство на зехтин. Много маслодаен, това е маслината, която дава най-качествения зехтин в цял свят", обяснява той.

Топлите зими позволяват на повече места у нас да отглеждат растения, характерни за Гърция и Турция.

"Започнаха да засаждат доста шамфъстък, маслинки, по-различни смокини, много нарове, по-екзотични сортове, които не са характерни за България", посочва Йовко Айлов.

Но как ще се променя климатът в България? За да разберем - от Раковски отиваме в Швейцария във Федералния институт за технологии в Лозана, където работи доктор Валентин Симеонов.

"Горещи вълни, пожари, наводнения, градушки - те ще нарастват както по сила, така и по продължителност", обясни д-р Валентин Симеонов, Федерален институт за технологии, Лозана, Швейцария.

"Трябва да се приемат някакви драконовски закони за опазване на горите и практиката да се раздават дърва за огрев, за да се печелят гласоподаватели - по-добре би било да се замени с раздаване на въглища, по-екологично ще е, защото загубата на гората, несравнимо по-голяма загуба е, отколкото отделянето на парникови газове от горенето на възглища", казва д-р Валентин Симеонов.

Горите са естествен регулатор на температурите и наводненията. Колкото по-стара и естествена е една гора, толкова по-сериозна е превенцията. Основната заплаха пред горите, освен дърводобива, са пожарите. България остава една от малкото страни с голям горски фонд, която няма самолет за гасене на пожари в труднодостъпните зони.

"Във Франция има едно правило от 3х30. При температури над 30 градуса, скорост на вятъра под 30 км/ч и влажност под 30% се забранява всякакъв достъп до горите поради опасност от пожари", обяснява д-р Валентин Симеонов.

Според дългосрочния анализ на Института по метеорология и хидрология. В следващите години се очаква водата в реките в Южна България да намалее с близо 20%. Кратки, но интензивни дъждове да предизвикват наводнения в Северна България, както и по Южното Черноморие. А бурен вятър, дори и торнадо да се наблюдават в Североизточна България.

"За разлика от политиката, при природата няма празно, всички сме подвластни на промените, включително и нашата страна. За следващите години със сигурност ще станем свидетели на множество на брой интензивни извалявания, които ще водят до наводнения. Ще ставаме свидетели на дълъг брой дни без валежи - тоест на увеличаване на интензивността на сушата и най-лошото е, че тези взаимоизключващи се явления ще вървят ръка за ръка", казва Симеон Матев, климатолог.

Как се бори това?

Симеон Матев: Бори се със стратегия, бори се с иновативни решения в земеделието, бори се и с промяна на всеки един от нас.

И още: близо 2/3 от ледниците в Алпите, които захранват около 30% от река Дунав, вече са се стопили. А изключването на реката като водоизточник за България превръща страната ни във водно бедна.

Източник: БНТ