Когато Александър Велики се върнал в страната си след завладяването на далечни земи се разболял и егнал на смъртен одър. Той събрал своите генерали и казал: „Скоро ще напусна този свят, имам три желания, моля, изпълнете ги непременно.“

Александър пожелал ковчегът с тялото му да бъде носен от неговите лекари, пътят до последното му място да бъде осеян със злато, сребро и скъпоценни камъни, а ръцете му да висят от ковчега. На събралите се край смъртния одър пожеланията се сториха прекрасни, но не посмяха да поискат обяснение. И само един генерал, когото Александър особено обичал, се осмелил да попита защо.

Полководецът казал, че така би искал да каже на света трите житейски урока, които току-що е научил. Ако лекарите носят ковчега с тялото ми, хората ще разберат, че не всяка болест е под техен контрол. Лечителят не е в състояние да изтръгне човек от прегръдката на смъртта, затова животът не трябва да се приема за даденост.

Злато, сребро и бижута, разпръснати по пътя към последното им убежище, ще напомнят на хората, че можете да прекарате живота си в преследване на богатство, но това е просто загуба на време, защото няма да вземете нищо със себе си в другия свят.

Колкото до последното ми желание, искам да им кажа, че дойдох на този свят с празни ръце и си отивам такъв.