Световни новини
Над 900 хил. имота в Гърция са празни
Над 900 хил. имота в Гърция са празни
Над 900 хил. имота в Гърция остават празни или слабо използвани, сочат данни на имотни експерти, цитирани от гръцкия вестник „Катимерини“.
Много от тези имоти са въвлечени в съдебни спорове, притежавани са от правителството, банки или институционални кредитори. Тези имоти, особено в градски райони като Атина и Солун, задълбочават жилищната криза в страната, където търсенето далеч изпреварва предлагането и тласка цените нагоре.
На имотното изложение на Асоциацията за недвижими имоти на Атина ръководители в индустрията изразиха опасения, че сегашните мерки в областта на жилищната политика няма да спомогнат за намаляване на цените на имотите под наем и за продажба.
Космас Теодоридис, генерален секретар на Асоциацията за недвижими имоти, коментира, че 500 хил. имота са изоставено наследство или собствениците им са се отказали от тях, а други 400 хил. са притежавани от банки заради дългови проблеми.
„Освен това трябва да се има предвид и че около -2% от сградния фонд в страната, т.е. около 600 хил.-1,2 млн. жилища на година, стават необитаеми“, допълва Теодоридис и отбелязва, че значителен дял от тези имоти са в селски райони, което отразява тенденцията за обезлюдяването им.
Лефтерис Потамианос, председател на Асоциацията за недвижими имоти в Атина, коментира, че много имоти остават недостижими заради бюрократично забавяне и правни спорове, които затрудняват институциите да осигурят излизането им на пазара.
Положението е особено тежко в Атина, където над 5000 жилища са въвлечени в неразрешени правни спорове, често произтичащи от претенции за наследство, казва Потамианос. Тази безизходица ограничава наличните жилища в момент, когато търсенето продължава да расте.
Експерти твърдят, че макар програми на правителството като „Моят дом“ да целят да повишат жилищната собственост, те също така увеличават търсенето без да решават коренния проблем с недостига на предлагане. Потамианос подчертава, че макар и с добри намерения тези мерки вероятно ще доведат до още по-голямо повишение на цените и допълва, че ръстът на търсенето изпреварва ограниченото предлагане.
Професионалисти в индустрията като Джанис Ревитис, почетен председател на асоциацията, подчертава, че проблемът произтича от градската миграция. Жилищната криза е основно проблем на пренаселването на Атина, казва Левитис и допълва, че са нужни работни места и инвестиции в селските райони, за да се преобърне тенденцията.
Стратос Парадиас, председател на Асоциацията на собствениците на имоти, коментира, че собствениците са развили силно недоверие към наемателите заради случаи на неплащане на наема и неспособността им да оценят действителните финансови възможности на наемателите.
Друг фактор, който допринася за увеличаването на празните имоти, е, че 50% от жилищата, които се отдават под наем, обичайно са построени през 60-те и 70-те години на миналия век и сега се нуждаят от значителен ремонт, който изисква сериозно финансиране.
Отделни данни на Гръцката централна банка показаха, че имотният пазар и капиталовите потоци от чужбина за придобиване основно на жилища, съставляват над 50% от преките чуждестранни инвестиции в страната тази година.
От инвестиции на обща стойност 2,1 млрд. евро, които са влезли в гръцката икономика през първото полугодие на тази година, 54,2%, или 1,14 млрд. евро, са свързани с придобиване на недвижими имоти.
Това е нов връх, който продължава тенденцията, започнала в началото на 2023 г. През първото тримесечие на тази година делът на имотния пазар в чуждестранните инвестиции достига 43,3% с 520 млн. евро, а общите инвестиции от чужбина са възлезли на 1,2 млрд. евро.
Но през второто тримесечие картината е различна, като чуждестранният капитал за покупка на имоти е възлязъл на 622 млн. евро, а общите чуждестранни инвестиции в икономиката не са надхвърлили 900 млн. евро.
През 2023 г. делът на пазара на недвижими имоти в общите чуждестранни инвестиции достигна 47% – от общо 4,48 млн. евро, които са били инвестирани в гръцката икономика, 2,1 млрд. евро са били свързани с имотния пазар. Това се дължи на низходящата тенденция при чуждестранните инвестиции, които през 2023 г. са намалели с 38,7% от 7,5 млрд. евро през 2022 г. на 4,6 млрд. евро миналата година.
Но ръководители в имотната индустрия отбелязват, че мерките, предприети от правителството през последно време за забрана на създаването на нови жилища за краткосрочно отдаване под наем в центъра на Атина и за намаляване на покупките на имоти чрез програмата „Златна виза“, ще имат преки последици за ограничаване на интереса към закупуване на имот от чужбина.
От друга страна е възможно смекчаването на паричната политика от ЕЦБ, забавянето на инфлацията и подобряването на макроикономическите условия в чужбина да възстановят търсенето от чужденции за инвестиции в гръцката икономика.
Много от тези имоти са въвлечени в съдебни спорове, притежавани са от правителството, банки или институционални кредитори. Тези имоти, особено в градски райони като Атина и Солун, задълбочават жилищната криза в страната, където търсенето далеч изпреварва предлагането и тласка цените нагоре.
На имотното изложение на Асоциацията за недвижими имоти на Атина ръководители в индустрията изразиха опасения, че сегашните мерки в областта на жилищната политика няма да спомогнат за намаляване на цените на имотите под наем и за продажба.
Космас Теодоридис, генерален секретар на Асоциацията за недвижими имоти, коментира, че 500 хил. имота са изоставено наследство или собствениците им са се отказали от тях, а други 400 хил. са притежавани от банки заради дългови проблеми.
„Освен това трябва да се има предвид и че около -2% от сградния фонд в страната, т.е. около 600 хил.-1,2 млн. жилища на година, стават необитаеми“, допълва Теодоридис и отбелязва, че значителен дял от тези имоти са в селски райони, което отразява тенденцията за обезлюдяването им.
Лефтерис Потамианос, председател на Асоциацията за недвижими имоти в Атина, коментира, че много имоти остават недостижими заради бюрократично забавяне и правни спорове, които затрудняват институциите да осигурят излизането им на пазара.
Положението е особено тежко в Атина, където над 5000 жилища са въвлечени в неразрешени правни спорове, често произтичащи от претенции за наследство, казва Потамианос. Тази безизходица ограничава наличните жилища в момент, когато търсенето продължава да расте.
Експерти твърдят, че макар програми на правителството като „Моят дом“ да целят да повишат жилищната собственост, те също така увеличават търсенето без да решават коренния проблем с недостига на предлагане. Потамианос подчертава, че макар и с добри намерения тези мерки вероятно ще доведат до още по-голямо повишение на цените и допълва, че ръстът на търсенето изпреварва ограниченото предлагане.
Професионалисти в индустрията като Джанис Ревитис, почетен председател на асоциацията, подчертава, че проблемът произтича от градската миграция. Жилищната криза е основно проблем на пренаселването на Атина, казва Левитис и допълва, че са нужни работни места и инвестиции в селските райони, за да се преобърне тенденцията.
Стратос Парадиас, председател на Асоциацията на собствениците на имоти, коментира, че собствениците са развили силно недоверие към наемателите заради случаи на неплащане на наема и неспособността им да оценят действителните финансови възможности на наемателите.
Друг фактор, който допринася за увеличаването на празните имоти, е, че 50% от жилищата, които се отдават под наем, обичайно са построени през 60-те и 70-те години на миналия век и сега се нуждаят от значителен ремонт, който изисква сериозно финансиране.
Отделни данни на Гръцката централна банка показаха, че имотният пазар и капиталовите потоци от чужбина за придобиване основно на жилища, съставляват над 50% от преките чуждестранни инвестиции в страната тази година.
От инвестиции на обща стойност 2,1 млрд. евро, които са влезли в гръцката икономика през първото полугодие на тази година, 54,2%, или 1,14 млрд. евро, са свързани с придобиване на недвижими имоти.
Това е нов връх, който продължава тенденцията, започнала в началото на 2023 г. През първото тримесечие на тази година делът на имотния пазар в чуждестранните инвестиции достига 43,3% с 520 млн. евро, а общите инвестиции от чужбина са възлезли на 1,2 млрд. евро.
Но през второто тримесечие картината е различна, като чуждестранният капитал за покупка на имоти е възлязъл на 622 млн. евро, а общите чуждестранни инвестиции в икономиката не са надхвърлили 900 млн. евро.
През 2023 г. делът на пазара на недвижими имоти в общите чуждестранни инвестиции достигна 47% – от общо 4,48 млн. евро, които са били инвестирани в гръцката икономика, 2,1 млрд. евро са били свързани с имотния пазар. Това се дължи на низходящата тенденция при чуждестранните инвестиции, които през 2023 г. са намалели с 38,7% от 7,5 млрд. евро през 2022 г. на 4,6 млрд. евро миналата година.
Но ръководители в имотната индустрия отбелязват, че мерките, предприети от правителството през последно време за забрана на създаването на нови жилища за краткосрочно отдаване под наем в центъра на Атина и за намаляване на покупките на имоти чрез програмата „Златна виза“, ще имат преки последици за ограничаване на интереса към закупуване на имот от чужбина.
От друга страна е възможно смекчаването на паричната политика от ЕЦБ, забавянето на инфлацията и подобряването на макроикономическите условия в чужбина да възстановят търсенето от чужденции за инвестиции в гръцката икономика.
Comments
comments powered by Disqus