На 26 октомври е обичаният празник Димитровден. Той е посветен на св. великомъченик Димитрий Солунски, роден през III в. в семейството на градоначалника на гр. Солун. След смъртта на баща му, императорът възложил неговия пост на Димитър. Като управител на Солун той открито изповядвал и възхвалявал християнската вяра и бил много почитан от съгражданите си. За тази си дейност Св. Димитър бил хвърлен в тъмница от езичниците на император Галерий и убит с копие на 26 октомври 306 г. Мощите на светеца били положени в сребърен ковчег в малък каменен храм. Според преданието, от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила Св. Димитър е почитан като покровител на Солун. В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон.

Българите наричат празника „Димитровден”, „Митровден”. Той е най-големият между есенните празници и заема особено място в календара на селския стопанин, който дели годината на два основни сезона - летен и зимен. Това деление се осъществява от празниците Димитровден и Гергьовден. Народна поговорка казва: ”Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги - лятото”. В народните представи на българина двамата светци са братя-близнаци. Св. Димитър е по-големият, него наричат „стария светец”, „Дядо Димитър”. Той е господар на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се изсипват първите снежинки. Затова се казва: ”Дойде ли Димитровден, идва и снегът” и на този ден стопаните подреждат дървата си за огрев и прибират ралата си под стрехите.

На Димитровден по поведението на добитъка и по времето се гадае каква ще бъде зимата. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, това предвещавало сурова зима. Ако на Димитровден вали казват, че ще вали и на Гергьовден. На този ден гледат каква е месечината - ако срещу Димитровден луната е пълна, то и кошерите ще са пълни с мед и много пчели ще се роят. Св. Димитър се осмисля като личен и колективен патрон-закрилник, затова на неговия ден се устройват семейно-родови и селищни служби, оброци и сборове. Колят се и се раздават курбани, а на трапезата се нарежда и яхния от петел и пита с ябълки. На Димитровден, както и на Петковден, като край на старата и начало на новата стопанска година става разплащането с пастири и ратаи, откъдето празника наричат и „Разпус”. Наемните работници се черпят в кръчмата. После се извива хоро, пеят се песни, като много популярна е тази, разказваща за любовта и приставането на чорбаджийска дъщеря на ратай. В събота преди Димитровден навред се прави Димитровска задушница.

На Димитровден стопаните следят „полезника”- госта, който пръв ще влезе в дома им. Ако той е добър стопанин, то и годината ще е здрава и много плодородна. С курбани или само с посещение „на честито” и с „къпане” - пръскане с вода, честват именниците- Димитър, Димитрина, Димо, Димана, Митко, Митра.