Забуленият Христос на Джузепе Санмартино
Санмартино стана обект на много легенди, една от които твърди, че той използва алхимия, за да създаде воал, който трайно отпечатва деликатните гънки на тъканта. Това придава на творбата мистичен щрих, карайки зрителите да се замислят за границите между изкуство и реалност.
Всеки детайл от „Забуленият Христос” говори за майсторството на скулптора. Мраморът привидно противоречи на своята твърдост, придобивайки мекота и лекота. Спокойният израз на лицето на Христос и протегнатата му ръка създават усещане за дълбок мир и благодат.
Скулптурата предизвиква силни емоции у зрителите. Художественият критик Лаура Бенедети отбелязва „Санмартино не е уловил само момент – той е уловил душата на своя обект.“ Това прави Забуленият Христос не просто произведение на изкуството, а истинско емоционално преживяване.
Днес, застанали пред тази емблематична скулптура, посетителите се пренасят назад в 18 век, когато Неапол е бил център на изкуството и културата.
earth-chronicles
Comments
comments powered by Disqus