Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира актуалната ситуация с купуването на гласове преди предстоящите избори в интервю за БНР. Според експерта, една партия, която наскоро се е разделила на две, продължава да бъде основен фактор в незаконната практика за купуване на гласове.

Безлов отбелязва, че Министерството на вътрешните работи (МВР) планира повече акции срещу купуването на гласове в сравнение с предишни избори. Въпреки това, той изразява съмнение относно ефективността на тези мерки:

"Виждаме планирани операции и МВР се опитват да направят повече акции от предишните избори. Ползата е, че като са повече, част от контингента ще се пази повече и ще купи по-малко гласове. Но почти никога не се засяга корпоративния вот, а той е по-голям от купения", споделя експертът.

Корпоративен вот - по-сериозен проблем от купения
Безлов подчертава, че корпоративният вот представлява по-голям проблем от директното купуване на гласове. Той дава пример с минали случаи в топлоелектрически централи и мини, където е имало сериозен корпоративен натиск за гласуване по определен начин.

"Да, в предприятие може да има натиск за гласуване, вие как го доказвате това?", пита риторично Безлов, посочвайки трудността при разкриването и доказването на такива практики.

Експертът изразява загриженост относно възможността за политически натиск върху правоохранителните органи:

"Това, което със сигурност е вярно, че вероятно в зависимост от ситуацията и началниците се съобразяват с тази доминираща партия. Съобразяват се и избягват по-тежки мерки, защото след това не е ясно кой ще дойде на следващите избори и какви ще са последиците за тях, ако са прекалено активни."

Безлов критикува работата на МВР, твърдейки, че те често разчитат на сигнали от политически партии, вместо да провеждат собствени разследвания:

"Обикновено някоя партия или коалиция пуска сигнал до МВР и те трябва да го проверят", обяснява той, намеквайки за липса на проактивност от страна на правоохранителните органи.