Света Анастасия живяла в Рим по времето на император Деций. В онези години някои християнки решили да напуснат големия град и напълно да се посветят на Бога. Затова те се заселили в околностите на града и образували първата девическа обител в онези земи. Избрали си за наставница в духовния живот една възрастна и мъдра жена на име София, която била известна на всички със силната си вяра и голямото си благочестие. Под нейно ръководство жените водили строг живот, отдадени на молитва и труд за своята издръжка, и за подпомагане на бедните в околността. Постепенно станали един оазис на Христовата любов към отрудените и обременените хора.
Под прякото наставничество на София там от малка се възпитавала и една девойка на име Анастасия. На тригодишна възраст тя останала без родители, затова София я прибрала при себе си и станала за нея втора майка. Грижила се за възпитанието и образованието й, като същевременно я научила на християнските истини и евангелските добродетели. Анастасия пораснала в монашеската общност на София и правела силно впечатление не само с красотата и образованието си, но и с благородния си характер. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена.

Тъкмо в това време император Деций започнал жестоко да преследва християните. С цел да върне западналия авторитет на държавната власт той решил да наложи като задължителни за всички поданици езическите култове. Фанатизирани езичници донесли на властта, че в обителта вън от града живее красива девойка, която вярвала в Разпнатия Христос и не почитала боговете. Изпратили войници да я заловят и започнали да я убеждават да се отрече от вярата си. Но понеже нямали успех, продължили с различни мъчения, а накрая Анастасия била обезглавена. София и другите жени я погребали с почит.