От близо
Древен каменен мост свързва Индия със Шри Ланка
Древен каменен мост свързва Индия със Шри Ланка
Снимка от отворени източници / „Мостът на Адам“ - верига от пясъчни брегове, свързваща Индия и Шри Ланка / Снимка от сателитната група Copernicus Sentinel-2 / ESA
В южната част на Индия, където водите на Индийския океан мият бреговете на Шри Ланка, се намира мистериозно образувание, известно като Адамовия мост или Рам Сету. Тази верига от плитчини, простираща се на 48 километра, е не само геоложки феномен, но и важен елемент от културното наследство, привличащ интереса както на учени, така и на изследователи.
Според геоложки проучвания, извършени от Геоложката служба на Индия, земните масиви в Рамесварам и Талайманар са се образували преди 7 000 и 18 000 години. Плитчините, които образуват видимата част на Адамовия мост, може да са резултат от колебания в морското равнище, както и от растежа на корали върху пясъчни отлагания. Тези природни процеси постепенно променят ландшафта, разделяйки Индия и Шри Ланка и създавайки протока Палк.
Адамовият мост е описан в митологията и историята. В древния индийски епос Рамаяна мостът играе централна роля в мисията на бог Рама да спаси жена си Сита от демона Равана. Според легендата мостът е построен от Ванара Сена, армия от маймуни, които хвърляли камъни в морето, за да създадат проходим път. Този митологичен аспект придава на Адамовия мост специално значение за много индуси, които го смятат за божествена структура.
Адамовият мост се споменава и в преданията на Авраам, където се смята, че това е пътят, по който е минал Адам, след като е бил изгонен от Рая. Споменавания за моста се срещат в трудовете на средновековни учени, което допълнително засилва митичния му статус.
Въпреки културното си значение обаче, Адамовият мост се превърна в обект на спорове . Идеята за създаване на корабния канал Sethusamudram, който ще свърже протока Palk със залива Mannar, е предложена още през 18 век. Проектът, който може да съкрати морските пътища с 400 километра, се сблъска със значителна съпротива от природозащитници и религиозни групи, загрижени за възможното унищожаване на коралови образувания и нарушаване на местната екосистема.
Съпротивата нарасна след решение на Върховния съд на Индия от 2013 г., което на практика спря проекта. За мнозина Рам Сету е свещено място, свързано с тяхната вяра и култура.
Според геоложки проучвания, извършени от Геоложката служба на Индия, земните масиви в Рамесварам и Талайманар са се образували преди 7 000 и 18 000 години. Плитчините, които образуват видимата част на Адамовия мост, може да са резултат от колебания в морското равнище, както и от растежа на корали върху пясъчни отлагания. Тези природни процеси постепенно променят ландшафта, разделяйки Индия и Шри Ланка и създавайки протока Палк.
Адамовият мост е описан в митологията и историята. В древния индийски епос Рамаяна мостът играе централна роля в мисията на бог Рама да спаси жена си Сита от демона Равана. Според легендата мостът е построен от Ванара Сена, армия от маймуни, които хвърляли камъни в морето, за да създадат проходим път. Този митологичен аспект придава на Адамовия мост специално значение за много индуси, които го смятат за божествена структура.
Адамовият мост се споменава и в преданията на Авраам, където се смята, че това е пътят, по който е минал Адам, след като е бил изгонен от Рая. Споменавания за моста се срещат в трудовете на средновековни учени, което допълнително засилва митичния му статус.
Въпреки културното си значение обаче, Адамовият мост се превърна в обект на спорове . Идеята за създаване на корабния канал Sethusamudram, който ще свърже протока Palk със залива Mannar, е предложена още през 18 век. Проектът, който може да съкрати морските пътища с 400 километра, се сблъска със значителна съпротива от природозащитници и религиозни групи, загрижени за възможното унищожаване на коралови образувания и нарушаване на местната екосистема.
Съпротивата нарасна след решение на Върховния съд на Индия от 2013 г., което на практика спря проекта. За мнозина Рам Сету е свещено място, свързано с тяхната вяра и култура.
Comments
comments powered by Disqus