Световни новини
Микропластмасата влияе върху времето и климата, установиха учени
Микропластмасата влияе върху времето и климата, установиха учени
Американски учени от Университета на Пенсилвания изследваха влиянието на микропластмасата върху времето и климатичните процеси. Оказа се, че полимерните фрагменти допринасят за нуклеацията на ледените кристали в облаците. Изследването е публикувано в научното списание ACS ES&T Air.
В контролирана лабораторна среда изследователите разгледаха активността на замръзване на четири различни вида микропластмаси: полиетилен с ниска плътност (LDPE), полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC) и полиетилен терефталат (PET), информира earth-chronicles.
Екипът разпръсква пластмасите в малки капчици вода и бавно охлажда течността, за да наблюдава как полимерните зърна влияят на образуването на лед.
Учените са установили, че микропластмасата повишава точката на замръзване на капките с 5-10 градуса в сравнение с чистата течност.
Водата в атмосферата без допълнителни примеси се превръща в лед при -38°C. Но когато беше добавена микропластмаса, 50% от капките замръзнаха при -22°C.
Метеорологичните ефекти от атмосферните пластмаси остават да бъдат проучени, казват изследователите. Предполага се, че полимерните аерозоли са способни да причинят по-интензивни валежи.
„В замърсена среда с много аерозолни частици като микропластмаси, вие разпределяте наличната вода между много фрагменти, образувайки по-малки капчици около всеки един.
Тъй като капките падат едва след като станат достатъчно големи, вие събирате повече вода в облака, преди капките да станат достатъчно големи, за да паднат. В резултат на това получавате по-силни валежи“, обясни водещият автор на статията, професор Мириам Фридман.
В контролирана лабораторна среда изследователите разгледаха активността на замръзване на четири различни вида микропластмаси: полиетилен с ниска плътност (LDPE), полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC) и полиетилен терефталат (PET), информира earth-chronicles.
Екипът разпръсква пластмасите в малки капчици вода и бавно охлажда течността, за да наблюдава как полимерните зърна влияят на образуването на лед.
Учените са установили, че микропластмасата повишава точката на замръзване на капките с 5-10 градуса в сравнение с чистата течност.
Водата в атмосферата без допълнителни примеси се превръща в лед при -38°C. Но когато беше добавена микропластмаса, 50% от капките замръзнаха при -22°C.
Метеорологичните ефекти от атмосферните пластмаси остават да бъдат проучени, казват изследователите. Предполага се, че полимерните аерозоли са способни да причинят по-интензивни валежи.
„В замърсена среда с много аерозолни частици като микропластмаси, вие разпределяте наличната вода между много фрагменти, образувайки по-малки капчици около всеки един.
Тъй като капките падат едва след като станат достатъчно големи, вие събирате повече вода в облака, преди капките да станат достатъчно големи, за да паднат. В резултат на това получавате по-силни валежи“, обясни водещият автор на статията, професор Мириам Фридман.
Comments
comments powered by Disqus