“Искам да прегърна всеки един от вас”, каза Кичка Бодурова на своите почитатели, изпълнили до краен предел зала 1 на НДК на 11 ноември вечерта. С концерт, продължил над два часа и половина, обичаната изпълнителка отбеляза 50 години на сцената.

„След толкова години и след толкова изминати пътища, толкова далеч, от другата страна на планетата, искам да ви благодаря от всяка клетка на моето сърце. Написах следващата песен, когато бях далеч от вас. Тогава бях в една приказна градина и молех вятъра да ме доведе при вас. Благодаря ви, че сте с мен“, каза певицата.

Между изпълненията тя припомняше имената, с които се е срещнала през своята кариера: „Димитър Гетов е един от композиторите, с които съм работила много, както и Развигор Попов, с когото направихме цял албум“. На концерта прозвуча най-новата им съвместна песен „Две празни чаши“.

„Изпяла съм много песни на едни от най-прекрасните български композитори – Зорница Попова, Тончо Русев, Иван Пеев. Липсваха ми двама автори, които много уважавам, но никога не бях пяла тяхна песен. Има една песен, която навремето бe изпяла Ваня Костова. Авторите са Стефан Диомов и Михаил Белчев. И двамата ми казаха: „Подаряваме ти тази песен“. Ако ви хареса моето изпълнение, ще се радвам да продължа да пея тази песен“, каза Кичка Бодурова преди да представи своята версия на „Искам тази нощ нещо да ти кажа“.

Един от акцентите на вечерта бе микс от песни, написани от Иван Пеев – „Вечно жива“, „Най-красивите очи“ и „Големият час“. Кичка Бодурова пя още от най-големите си хитове – „Нещо скъпо си отиде“, „Все едно ми е вече“, „Надежда и тъга“, „Не продават любов“, както и по-новата „Песен за Елада“. На „Писах му“, „Едно бузуки пее“, „Сурова нежност“ и „Пея за всички приятели“ цялата зала бе на крак, пееше ведно със своята любимка, извивайки импровизирани хора. Финалът на концерта бе поставен с „Обичам те, майко Българийо“.

По повод песните си с гръцко звучене, Кичка Бодурова каза: „Тъй като непрекъснато ме обвиняват, аз обичам да казвам, че ние сме балканска страна. И, вместо да пеем на английски, и въпреки че идвам от страната, в която се пее на английски, аз задържах стила си и мисля, че затова сме тук заедно тази вечер“.

„Знам, че тук са Мими Иванова, Нели Рангелова, Роси Ганева, Ани Върбанова – с вас имахме едно прекрасно време и бяхме много щастливи“, отбеляза Кичка Бодурова. В залата бе нейният брат и неговата дъщеря, която е осиновена от певицата преди много години. „Изненадата е голяма. Недейте така, бре хора, ще получа някой инфаркт и хората ще се побъркат“, каза през сълзи Кичка Бодурова. Тя сподели с публиката, че не е очаквала двамата нейни близки да присъстват на концерта.

Специален гост бе гръцкият певец Диогенис. Той изпя четири песни и един дует с Кичка Бодурова, която го нарече „един прекрасен момък, който пее прекрасно“.

„Искам да благодаря на всички, които са на първите редове, защото бяха неотлъчно на цялото мое турне, на всички мои концерти. Има хора от Варна, Търговище, Велико Търново, Бургас. Има едно момче от Лондон, което идва на всички мои концерти през лятото“, каза Кичка Бодурова.

„Благодаря Ви, госпожо Бодурова, за неповторимите емоции, за прекрасните песни, за този невероятен концерт в НДК. За мен тази вечер, на празника на свети Мина, бе двоен празник, не само защото съм именичка, а защото Вие, този мой празник го направихте незабравим. Нито за миг не съжалявам, че пътувах от Поморие, за да почувствам още веднъж взривяващата енергия, бликаща от всяка Ваша песен. Както винаги, на всеки Ваш концерт, публиката бе в екстаз. Всички пееха завладени от енергията, която блика от Вас и я предавате на всеки в залата“, написа във Фейсбук Минка Георгиева, в един от многобройните коментари в социалните мрежи.

Кичка Бодурова получи цветя и поздравителен адрес от държавния глава Румен Радев, от министър-председателя Димитър Главчев, от Синдиката на българските учители (Янка Такева), от Пейо Пеев – председател на сдружението „Независими автори, музиканти и продуценти”, от „БГ радио“, от вестниците „Уикенд“ и „Минаха години“.

Кичка Бодурова е родена на 29 ноември 1955 г. в Бургас. Започва кариерата си в България, след това и в Гърция, и впоследствие се установява в Съединените американски щати. Има издадени 30 албума, в които пее на пет езика- български, руски, немски, гръцки и английски. Има реализирани концерти в Европа, Азия, Северна Америка, Африка и Австралия.

Нейните родителите ѝ купуват цигулка на 6-годишна възраст, на която свири седем години. Още в детската градина, участва на конкурс в училище „Христо Ботев“ (Бургас) и го печели с песента „Жалба ми падна на сърце“. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей“ в родния си град, с който става лауреат на фестивала „Тракийска лира“ 1971 г. Завършва езикова гимназия с руски и немски.

Приета е немска филология, но избира консерваторията. Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов. Като студентка пее в трио „Обектив“ и е солистка на оркестър „Метроном“. През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“ с „Магазин на любовта“ (български текст – Кръстьо Станишев, аранжимент – Петко Петков) и „Такива, каквито бяхме“ (музика – Марвин Хамлиш, текст – Алан и Мерилин Бергман, аранжимент – Иван Стайков), където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци. През същата 1977 г. „Балкантон“ издава двете песни в първата ѝ малка плоча.

Носител е на наградите „Червеният карамфил“ (Сочи, 1977, трета награда), „Шлагерфестивал“ (Дрезден, ГДР, 1979, трета награда), „Интерталант“ (Чехословакия, 1979, втора награда), най-добър глас на фестивала „Песни за морето“ (Рощок, 1980, ГДР). Почетен гост е на фестивала „Олимп“ в Гърция.

Зорница Попова създава много от хитовете в репертоара ѝ. В България е чута от гръцки импресарио – песента „Историйо моя, грях мой“ и подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с Дионисио и балет „Арабеск“. При това посещение участва на конкурс на фирма „Колумбия“ в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария, Полша, Чехия, Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на радио „Хелзинки“, Финландия. През 1990 г. получава „Златна плоча“ от „Балкантон“ за продадени над 450 000 копия на плоча, продавани в България и в чужбина.

От 1991 година живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас. Връща се за първи път в България през 1994 година, за да изнесе рецитал на „Златният Орфей“. През 2010 г. издава автобиографичната си книга „Това съм аз“.