Европейски и американски палеогенетици успяха да извлекат ДНК фрагменти от отпечатъците на телата на петима души, погребани в Помпей под пепелта на Везувий, което позволи да се разкрие техният произход и да се опровергаят установените идеи на археолозите за родство и социални връзки между тези древните жители на Рим. Изводите на учените са публикувани в статия в научното списание Current Biology.

„Генетичният анализ, който проведохме, оспори тълкуванията на археолозите за тези тела. Например открихме, че предполагаемите „майка и дете“ всъщност са несвързани мъж и момче, а една от „двете сестри“, които са умрели, прегърнати една в друга , се оказа представител на силния пол“, каза професорът от Харвардския университет (САЩ) Дейвид Райх, чиито думи цитира пресслужбата на списанието.

Учените стигнаха до това заключение като част от амбициозен проект, насочен към търсене на възможното генетично наследство на жителите на древен Помпей, чиито тела бяха погребани под пепелта на Везувий през 79 г. сл. Хр. Меките тъкани на тялото им напълно изчезнаха през следващите векове, но очертанията на тялото им, както и костите им, бяха запазени завинаги в замръзналата вулканична материя.

Наскоро палеогенетиците успяха да започнат търсене на ДНК фрагменти в останките на древните обитатели на Помпей, което беше направено преди две години, когато учени от САЩ и Италия частично дешифрираха ДНК на един от мъжете, погребани в т.нар. „Къщата на ковача“. Това постижение накара учените да проучат останките на 14 други жители на Помпей, чиито кости бяха запазени в гипсови фигури, получени в началото на 19-ти и 20-ти век от италианския археолог Джузепе Фиорели и неговите последователи.

Генетична история на катастрофата в Помпей
Учените успяха да извлекат значително количество ДНК фрагменти от пет подобни гипсови фигури – възрастен от „Вилата на мистериите“, предполагаемо мъж, жена и дете от „Къщата на златната гривна“, както и една от две хипотетични сестри от „Къщата с криптопортик“. Това даде на палеогенетиците първата възможност да тестват хипотезите на археолозите за произхода и връзките на тези хора, погребани заедно.

Анализът на изследователите на структурата на генома на тези древни римляни неочаквано разкри, че всички те са били мъже, включително предполагаема майка и една от двете сестри. В същото време изследваните жители на Помпей се оказаха не потомци на етруските или други коренни жители на Апенинския полуостров, а мигранти или потомци на хора от източните му покрайнини. Техните най-близки роднини са древните жители на Анатолия, както и на Леванта и Иран.

Тези открития, както отбелязват учените, поставят под съмнение правилността на хипотезата на археолозите за обстоятелствата, при които са загинали жителите на древния Помпей, кои са те и каква роля могат да играят в обществото. Това говори в полза на използването на методите на точните науки за проверка на хипотези, основани на съвременните стереотипи за човешкото поведение, както и за социалните и семейните отношения, заключават учените.