Звезди
Как разводът на Джон Ленън вдъхновил Маккартни да напише песента Hey Jude
Как разводът на Джон Ленън вдъхновил Маккартни да напише песента Hey Jude
Днес това е една от най-известните песни на британската четворка и е създадена, за да подкрепи любим човек в труден момент.
Когато меломаните чуят думата Бийтълс, веднага си представят фронтмена на групата Джон Ленън и напълно забравят за останалите членове. Бийтълс обаче не е само Джон, а преди всичко екип, включващ още Пол, Ринго и Джордж. Благодарение на дългогодишната си работа те подариха на света толкова много незабравими хитове. Те се караха, не разбираха действията и избора на пътя, който всеки искаше да следва, но винаги оставаха приятели и подкрепяха в труден момент.
Ярък пример за тяхното приятелство е песента Hey Jude, написана от Пол Маккартни през 1968 г.
През 1966 година. Бийтълс със сигурност не преживяваха най-добрите си времена, защото след разочароващи концерти и явен спад на интереса към тях, групата, която вече беше на ръба на разпадането, реши да прекрати турнетата си.
По време на интервюта четиримата започнаха все по-често да задават въпроси за финала на съвместната им работа. И те самите разбраха, че той не е далеч, защото публиката не прие много добре новите песни. Например Strawberry Fields Forever разочарова много отдадени фенове, а филмът им от 1967 г. Magical Mystery Tour беше напълно игнориран от феновете.
Музикантите се срещаха и пишеха нови песни все по-рядко, но все по-често се караха. Масло в огъня наля и новата приятелка на Джон - художничката Йоко Оно, която той водеше със себе си навсякъде. Заради нея Ленън решава да се разведе със съпругата си Синтия, с която е женен от шест години, и да изостави петгодишния си син Джулиан.
Но именно тази лична ситуация промени хода на събитията по това време. През 1968 г., за да подкрепи бебето Джулиан, Пол Маккартни, който също е близък приятел на семейството, решава да посети него и Синтия. В крайна сметка той особено съжаляваше за момчето, което преживя трудно развода на родителите си.
„Познавам ги толкова отдавна. Срещаме се, откакто Джон беше в училище по изкуства, когато имах приятелка на име Дот, а Джон имаше Синтия, и ние четиримата се мотаехме много и ходехме заедно на партита. Видях, че се ожениха и видях как имат Джулиан“, каза Пол в една от книгите.
Докато караше своя Астън Мартин при Синтия, той си мислеше за промяната в живота им и за старите времена, когато той и Джон пишеха песни в къщата му. Той също подбра думи, за да насърчи Джулиан. Представяше си как ще каже на момчето, че всичко ще бъде наред с него.
„Като приятел на семейството, смятах за свой дълг да отида в Уейбридж и да ги развеселя, да им кажа, че всичко ще бъде наред, добре, просто ги посетете. Беше на около час път с кола от къщата ми. Винаги обръщах Изключих радиото и докато шофирах, се опитах да композирам песни и един ден започнах да пея: "Хей, Джулс, не се притеснявай, вземи тъжна песен и я направи по-добра..." Те бяха оптимистични, пълни. изпълнени с надежда насърчителни думи за Джулиан: „Да, приятелю, родителите ти са разведени. Разбирам как се чувстваш, но с течение на времето ще се подобри“, каза Маккартни.
В оригиналната версия на песента Пол назова главния герой Jul (съкратено от Julian), но по-късно промени името на Jude.
На 26 юли 1968 г. Маккартни най-накрая пусна на Джон новонаписаното му парче. Песента му хареса. Групата започва работа по него, осъзнавайки, че това е бъдещ хит. Така и стана. Издаден е като сингъл на 26 август 1968 г. в САЩ и на 30 август в Обединеното кралство. Очакваха я успех в световните класации, милиони продажби и 8-мо място в списъка на 500-те най-добри песни на всички времена, съставен от списание Rolling Stone.
Започва с Пол, който свири на пиано, след първия стих се присъединяват китари, бек вокали, барабаните на Ринго Стар и перкусиите. Следва епичният завършек: припевът, който се повтаря приблизително 18 пъти, придружен от оркестър от 36 души. Песента продължава повече от седем минути. Именно последното беше проблем както при промотирането му по радиото, така и при записването му на плоча. Известно е също, че по време на записа Бийтълс помолиха оркестъра да пляска с ръце и да пее в хор, обещавайки двойно заплащане, което един от музикантите възмутено отказа. Те никога не са изпълнявали Hey Jude на живо.
Днес Hey Jude се смята за една от най-известните песни на The Beatles. Изпълнен е с емоции, грижа и любов. Това е песен като никоя друга. Това е писмо до приятел, за да го подкрепите в труден момент.
Източник: tsn.ua
Когато меломаните чуят думата Бийтълс, веднага си представят фронтмена на групата Джон Ленън и напълно забравят за останалите членове. Бийтълс обаче не е само Джон, а преди всичко екип, включващ още Пол, Ринго и Джордж. Благодарение на дългогодишната си работа те подариха на света толкова много незабравими хитове. Те се караха, не разбираха действията и избора на пътя, който всеки искаше да следва, но винаги оставаха приятели и подкрепяха в труден момент.
Ярък пример за тяхното приятелство е песента Hey Jude, написана от Пол Маккартни през 1968 г.
През 1966 година. Бийтълс със сигурност не преживяваха най-добрите си времена, защото след разочароващи концерти и явен спад на интереса към тях, групата, която вече беше на ръба на разпадането, реши да прекрати турнетата си.
По време на интервюта четиримата започнаха все по-често да задават въпроси за финала на съвместната им работа. И те самите разбраха, че той не е далеч, защото публиката не прие много добре новите песни. Например Strawberry Fields Forever разочарова много отдадени фенове, а филмът им от 1967 г. Magical Mystery Tour беше напълно игнориран от феновете.
Музикантите се срещаха и пишеха нови песни все по-рядко, но все по-често се караха. Масло в огъня наля и новата приятелка на Джон - художничката Йоко Оно, която той водеше със себе си навсякъде. Заради нея Ленън решава да се разведе със съпругата си Синтия, с която е женен от шест години, и да изостави петгодишния си син Джулиан.
Но именно тази лична ситуация промени хода на събитията по това време. През 1968 г., за да подкрепи бебето Джулиан, Пол Маккартни, който също е близък приятел на семейството, решава да посети него и Синтия. В крайна сметка той особено съжаляваше за момчето, което преживя трудно развода на родителите си.
„Познавам ги толкова отдавна. Срещаме се, откакто Джон беше в училище по изкуства, когато имах приятелка на име Дот, а Джон имаше Синтия, и ние четиримата се мотаехме много и ходехме заедно на партита. Видях, че се ожениха и видях как имат Джулиан“, каза Пол в една от книгите.
Докато караше своя Астън Мартин при Синтия, той си мислеше за промяната в живота им и за старите времена, когато той и Джон пишеха песни в къщата му. Той също подбра думи, за да насърчи Джулиан. Представяше си как ще каже на момчето, че всичко ще бъде наред с него.
„Като приятел на семейството, смятах за свой дълг да отида в Уейбридж и да ги развеселя, да им кажа, че всичко ще бъде наред, добре, просто ги посетете. Беше на около час път с кола от къщата ми. Винаги обръщах Изключих радиото и докато шофирах, се опитах да композирам песни и един ден започнах да пея: "Хей, Джулс, не се притеснявай, вземи тъжна песен и я направи по-добра..." Те бяха оптимистични, пълни. изпълнени с надежда насърчителни думи за Джулиан: „Да, приятелю, родителите ти са разведени. Разбирам как се чувстваш, но с течение на времето ще се подобри“, каза Маккартни.
В оригиналната версия на песента Пол назова главния герой Jul (съкратено от Julian), но по-късно промени името на Jude.
На 26 юли 1968 г. Маккартни най-накрая пусна на Джон новонаписаното му парче. Песента му хареса. Групата започва работа по него, осъзнавайки, че това е бъдещ хит. Така и стана. Издаден е като сингъл на 26 август 1968 г. в САЩ и на 30 август в Обединеното кралство. Очакваха я успех в световните класации, милиони продажби и 8-мо място в списъка на 500-те най-добри песни на всички времена, съставен от списание Rolling Stone.
Започва с Пол, който свири на пиано, след първия стих се присъединяват китари, бек вокали, барабаните на Ринго Стар и перкусиите. Следва епичният завършек: припевът, който се повтаря приблизително 18 пъти, придружен от оркестър от 36 души. Песента продължава повече от седем минути. Именно последното беше проблем както при промотирането му по радиото, така и при записването му на плоча. Известно е също, че по време на записа Бийтълс помолиха оркестъра да пляска с ръце и да пее в хор, обещавайки двойно заплащане, което един от музикантите възмутено отказа. Те никога не са изпълнявали Hey Jude на живо.
Днес Hey Jude се смята за една от най-известните песни на The Beatles. Изпълнен е с емоции, грижа и любов. Това е песен като никоя друга. Това е писмо до приятел, за да го подкрепите в труден момент.
Източник: tsn.ua
Comments
comments powered by Disqus