Св. Климент бил трети син на Фавет и Матидия, богати и знатни езичници в Рим. След едно страшно корабокрушение майка му и двамата му братя изчезнали безследно. Безследно изчезнал и баща му, който отишъл да търси изгубените. Климент оплаквал родителите и братята си, като ги смятал за умрели. Постоянната мисъл за тяхната смърт го убедила, че всичко земно е краткотрайно. Той се мъчел да намери отговор на въпроса: всичко ли се свършва с тоя живот или има друг живот, задгробен? Потънал винаги в такива мисли, той ходел мрачен и натъжен, и не вземал участие в удоволствията на хората, които го обкръжавали. Случайно се запознал с един християнин, който му разказал за живота на Христа Спасителя и му открил, че Спасителят обещава вечно блаженство на Своите последователи. Сърцето на Климент се разпалило от желание да узнае повече за това утешително учение. За тая цел той решил да посети мястото на земната проповед и страдания на Спасителя, за да може да чуе там светите апостоли.

Провидението запазило живи всички членове на нещастното семейство и наредило след дълги години да се срещнат и съберат. В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. В числото на последните именно Климент двамата по-големи свои братя, с които се бил разделил още на млади години. А по-късно те тримата, заедно с ап. Петър намерили първо майка си, а после и баща си. Старите родители забравили предишните скърби и мъки, благодарили на Бога и приели Кръщение от светия апостол.

Цялото семейство се върнало в Рим и, живеейки в почести и слава, не забравяло Бога. Много помагали на бедни и се стараели да разпространяват словото Божие. Климент бил особено ревностен към това свято дело. Той се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за епископ преди своята смърт.

В тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата. Той обърнал мнозина към Христа. Избрал седем писари да записват подвизите на мъчениците и по такъв начин запазил за нас скъпоценни сведения за техните страдания. Във време на едно народно въстание езичниците се оплаквали против отричането от идолите и против успешната проповед на Климент. Вследствие на това император Траян (98-117 г.) го изпратил на заточение в Херсон Таврически (Крим) заедно с много вярващи.

На мястото на изгнанието, близо до гр. Херсон или Корсун, Климент намерил много християни, които били осъдени на тежка работа в каменоломните. Пристигането на Климент ги утешило. Светият епископ ги ободрявал и се трудел заедно с тях. Работниците нямали вода, но Господ по чудесен начин посочил на Климент бистър извор, водата на който имала лечебна сила. Слухът за церителната сила на чудесната вода се разпространила по цялата околност. Мнозина дохождали при Климента и той на всички проповядвал словото Божие. По такъв начин множество люде всеки ден се присъединявали към Църквата и приемали Кръщение от него в чудесния извор. Но злобата на гонителите скоро спряла ревността на епископа. Искали да го принудят да принесе жертва на боговете, и когато той отказал това, осъдили го на смърт. Турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.

В ІХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий дошли в Херсон, по чудесен начин открили мощите на св. Климент и, като ги извадили от морето огнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната църква "Св. Климент" в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент. В нея бил погребан и славянският просветител св. Кирил (†869).