"В Турция е ад! Още през 2020 г. схемите в болниците се случваха, не само с бебета, наблюдавах какво се случва с всички пациенти". Това каза пред ФрогНюз Теодора Христова, майка на дете, което е лекувано в Reyap Istanbul, една от болниците, от които тръгнаха разкритията за схемите с умъртвяване на бебета в Турция.

В престъпната схема са участвали лекари, медицински сестри,болногледачии, шофьори на линейки и служители от системата за спешни повиквания 112. Част от нея били иболногледачии, които изнудвали семейства за пари, като изпращали новородените им деца в частни болници с риск за здравето им.

Теодора Христова, която и в този момент живее в Истанбул, споделя, че всеки ден излизат нови и нови случаи и болници и най-лошото е, че те са били обвързани със съдебната система.

“Официално започнаха да излизат и други пациенти, не само бебетата. В схемата е имало и кардиолог, който прави фалшиви операции, слагал е стендове. И в другите сектори е имало такива лекари. Оказва се, че почти всички са замесени в схемата, дори и тези, които не са искали, са сесъгласявалии, за да не изгубят работата си, те са получавали и някакви бонуси за това нещо. Болниците са затворени. Президентът на Турция веднага издаде наредба те да бъдат затворени. Премахнати са буквите от сградите и са им отнети лицензите”.

“Болните са преместени в други болници. Разследването съобщи, че има много имена и от здравното министерство, които също са замесени”, споделя майката.

“Това го знам отдава, но в Турция е рисковано да излезеш срещу такива хора с името и лицето си и да даваш някаква информация. Знам също така, че преводачът, който е в основата на схемите с болниците между България и Турция, е от Добрич. Другата болница, която е замесена еReyapp в Чорлу, там мисля, че също са започнали разследвания и скоро всичко ще стане ясно”, обяснява тя.

Теодора Христова признава, че е закарала дъщеря си Емел в Турция поемайки много голям риск, тъй като детето е било в много тежко състояние, вследствие на лекарска грешка от детската онкохематология в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, където е била диагностицирана с левкемия..

“Попитах за лечение на много места - в Германия, Израел, Турция, но навсякъде ми отказаха. Всички казваха, че това дете е в изключително тежко състояние, няма никакви шансове, не предприемайте пътуване, още повече, че и COVID пандемия започваше в този момент.”

“Мой познат попита в болница Reyap в Истанбул. Нещата като по чудо се случиха и така през май 2020 г. постъпихме за лечение. Изкарахме шест месеца на това място, до края на септември. Тогава започнаха да ми се отварят очите и да виждам за какво става въпрос”, подчертава жената.

“Просто ние имахме шанса да попаднем на много съвестен лекар, който спаси детето ми, но управниците на тази болница, по какъв начин търгуваха с пациентите, е отделен въпрос. Въпросната лекарка, на която съм изключително благодарна ми каза: “Теодора, просто изкарай детето оттук”.

“Аз така и направих. След това започнах да се запознавам и да говоря с много хора и се оказа, че тези цени, които е трябвало да плащаме, не са нормални, дори и за чуждестранни пациенти. Те си позволяват да вземат различни пари за прегледи на пациенти. Измиват си ръцете с това, че такава била политиката на болницата им, такива цени си били определили. Аз съм свидетел как на едни мои приятели, които влизат с детенцето си на преглед, на тях им искат 150 евро, на мен след това ми искат 170 евро. Тук не става въпрос за политика на медицинското заведение”, подчертава Христова.

Майката разказва, как в Reyap Istanbul и обяснявали, че дъщеря ѝ има счупване на крака и се налага много сложна операция. Ако не се получи, трябвало да изчакват до 14-годишна възраст за смяна на цялата колянна става. В случай, че и тази операция не е успешна, те ще сложат импланти, чрез които детето ще може да ходи.

“В крайна сметка се оказа, че няма операция, няма нито една точка шев. Те я изкараха от реанимация с гипс. Един месец след като го махнах се оказа, че няма нито един шев, няма имплант”.

Теодора Христова разкри, че преводачи в болниците работят според указанията на директорите им.

“Той ти превежда това, което му е казано, че трябва да преведе. Имам една позната, която отиде за операция на панкреас в Аджъбадем", но когато се прибира в България се оказва, че няма бъбрек".

“Знаете ли колко родители има, които научават няколко думи на турски, и в един момент започват да докарват други пациенти с уговорката към лекарите, че ще им докарат пациенти, но тяхното лечение ще е безплатно”.

“На мен са ми предлагали да казвам на хора в България да ходят да се лекуват в Livv Hospital, като те от тяхна страна ще ми дават комисионна. Аз се отнесох много грубо с жената, която ми се обади по телефона и затворих”.

Майката на Емел твърди, че в Турция почти не са останали турски лекари.

"Който успя, избяга в чужбина. Тук работят сирийци и араби, това са повечето лекари. Турция не е това, което беше преди 4 години. Дори и някои от професорите, които са с изградено име, се обърнаха и започнаха да правят всичко за пари”.

Жената подчерта, че болниците, в които обикновено се лекуват български граждани, са едни и същи и обикновено се знаят.

“Аз имам чувството, че българските лекари си ги изпращат. Преди време излезе информация за една болница тук, която се занимава с инвитро процедури. В България на жените им правят две-три инвитро процедури, казват, че не са успешни и ги изпращат тук с уговорката да направят още две-три процедури и чак накрая правят така, че да е успешна, за да си спечелят и турските им колеги някакви пари”.

“Просто, когато хората са в такава ситуация, те дават. Един човек ще струва, ще продаде, но ще намери пари да си излекува детето или роднината”, подчерта Теодора.

Тя обясни, че съвестни лекари в Турция има, но те се намират трудно и обикновено не се рекламират.

“Рекламите, които се правят в България за турски болници и лекари, са просто реклами, но те разбраха колко добре вървят у нас. Един нормален професор, който си върши работата, изградил си е име, който е съвестен, той никъде не прави реклама. До него се стига по много труден начин, те дори не си вдигат телефоните. Той просто има прекалено много пациенти, не иска да си уронва името, което си е изградил и си върши съвестно работата. За щастие аз успях да стигна до такива хора”.

“Поради тази причина продължавам да съм тук. Физиотерапевти, невролози,ортопеди от България масово обраха кампании. Тук са се заформили като верига и мога да спомена имена като Бурак Татлъ, който е детски невролог. Той ходи в България, родителите са доволни, че им идва на крак. Те не знаят турски език, има една майка, която се води като кореспондент. Неговите прегледи са с продължителност 10 минути и струват 600 Евро. В този ред на мисли, искам да кажа, че в Турция в момента минималната работна заплата е толкова. Най-нормалното нещо, което може да си каже Бурак Татлъ в този момент, че не иска да преглежда вече в турски болници, което е съвсем нормално. Отиваш за един уикенд в България, преглеждаш 50 деца и се връщаш в Турция като победител, той сигурно и президентът не взима толкова пари. В същото време се оказва, че на всички деца се изписват едни и същи лекарства”.

“Има и един ортопед, който прави масови операции, бих казала, че осакати децата с тези операции. Той дори ми звъня, тъй като бях отишла при него като независим пациент, с червения паспорт, с който разполагам, тъй като живеем в Турция от 5 години и имаме карти за пребиваване. Отивайки с червения паспорт, прегледът ми струваше 300 турски лири. На мен обаче той ми поиска 170 Евро, ако мина през тяхната посредничка. В момента, в който ние сме в кампания, аз публикувам фактурата от 300 лири и посредничката му, майка, чието дете също е за лечение, ми се обажда и ми казва, “искам веднага да свалиш фактурата, защото д-р Фуат Билгили много се е ядосал”. А защо се е ядосал, аз нищо фалшиво не съм публикувала - ами защото започват да звънят родители от България и да питат защо Емел е платила 300 лири, а на нас ни взимате по 170 Евро. След като аз отказах да сваля фактурата, самият той ми се обади. Кога един професор се обажда на една непозната майка? Не защото е загрижен за детето, а защото не може да взима измислените си суми”, подчерта майката.

Тя също така разказа, че се интересувала от лечението със стволови клетки и е правила много запитвания към медицинските заведения и лица.

“Те си измиват ръцете, и казват, че на всеки се отразява строго индивидуално, според детето. Това е метод, който не е доказан никъде, тепърва се правят изследвания. Същевременно в Liv Hospital за една вливка взимат 7-8 хиляди евро. Родителите дали наистина се интересуват за какво става въпрос? Разсъждава се: "Аз ще направя реклама, пък те дано ми дарят". В тези рекламни кампании дори няма снимки, всичко е насляпо. Звъни ми същата майка и ме пита: "Имаш ли приятелки, които искат стволови клетки?", подчертавам - искат, се едно искат крем за лице. До ден днешен съм отказала хиляди стволови клетки. Моята дъщеря и без стволови клетки се възстановява, започна да говори, което за лекарите е чудо. За съжаление много деца са в тежко състояние и загубиха живота си заради невежеството на родителите”.

“Тук има един център за физиотерапия Ribemm, в който също работи Бурак Татлъ с част другите лекари. Ribemm на ден взима 140-150 евро за 40 минути физиотерапия. Много деца от България обраха кампаниите. Въпросът е защо ходят там, при положение, че на всеки ъгъл в Турция има физиотерапия, в някои от тях дори работят български турци”.

“Сега в България може да се появят много хора, които да ви кажат - “аз съм доволен”. Да, но те идват например веднъж за една естетична процедура. Те нямат поглед какво реално се случва тук. За тях е нормално, че им се изисква да плащат в евро, аз също в началото си мислех, че е нормално. Идва обаче един въпрос - защо трябва да плащам в евро, при положение, че ми издават фактура в турски лири?”.

“Давате ли си сметка колко хора дойдоха в Турция за операции за отслабване и се случиха хиляди проблеми с тях? Всичко вече е реклама. Още повече, че в Турция икономиката е толкова зле, че се чудят от къде да излъжат някой дори и с една лира”.

Теодора Христова държи да се подчертае, че твърденията й са изградени единствено на нейното лично наблюдение и сблъскване с тези проблеми в процес на лечението в Истанбул, което продължава ежедневно вече пета година.

Майката на Емел смята, че в България почти са убили детето й, а сега и двете живеят втори живот. За лекарската грешка, за борбата и престъпните схеми, които се случват в болниците и у нас - очаквайте продължение на разговора, в Част II.

Източник: ФрогНюз