На 30 ноември 1609 г. известният астроном Галилео Галилей съставя първата карта на лунната повърхност. Великият учен имал само много груба представа за нейния релеф, но именно неговата карта постави основата на цяла наука.

Тази наука се нарича "Селенография" - клон на астрофизиката, посветен на изучаването на лунната повърхност и съставянето на лунни карти.
Изминаха точно 415 години от появата на първата карта на земния спътник.

Всъщност първите опити за изобразяване на лунна карта се появиха много преди Галилей - хората просто не знаеха за тях. През 1980 г. археолозите откриха изображения в Ирландия, датиращи от приблизително 3000 г. пр.н.е. На тях древните хора се опитали да предадат впечатления от лунния релеф - как могат да го видят с просто око.

Картата на Галилей беше пробив, защото той е първият астроном, който използва телескоп, за да я създаде. Първият инструмент на Галилей е напълно различен от съвременните телескопи: той увеличавал изображението само 3 пъти. По-късно астрономът подобрил телескопа и постигнал 32-кратно увеличение, благодарение на което успява да докаже, че Луната изобщо не е гладка топка и има планини, равнини и депресии. По сенките на планините Галилей дори успява да определи приблизителната им височина – около 7 км.

През 1647 г. полският астроном Ян Хевелий прецизира картата на Галилей и публикува цял Атлас на лунната повърхност - тази книга описва Луната много по-подробно и става основа за астрономите за един век.

Въпреки това, няколко години по-късно се появи друга карта на спътника на Земята - тя е създадена през 1651 г. от Джовани Ричоли. Имената на лунния релеф, които са познати днес (например „море“ и „езеро“), се появяват за първи път на него и именно от тази карта започва традицията да се дават имена на кратери на видни учени.