“У нас съобщението “прясна риба” винаги е било дискусионно. Нашата черноморска риба може да е прясна единствено през октомври и ноември, защото само тогава е риболовният сезон. През останалото време има много малък улов на специфични видове през годината, така че когато видите такава табела, “прясна риба”, трябва да я слагате в кавички, защото е транспортирана от другия край на света. Дори и да е преди една седмица, тя трябва да е замразявана, за да може да издържи”. Това каза за ФрогНюз Богомил Николов, изп. директор на Българската национална асоциация Активни потребители.



“Замразена или прясна, в повечето случаи рибите, които стигат при нас по-скоро би трябвало да са замразени, просто защото не сме до водата. Морските нации, които си пазаруват направо от пристанището сутринта, когато излизат рибарите от морето, тогава може да говорим за прясна риба. При нас това трябва да го приемаме просто като маркетинг. Не че няма, сигурно има прясна риба, но тя е трудно различима от останалата или най-малкото не знаеш дали да вярваш на такъв надпис”, каза още той.

Той добави, че е важно да си зададем въпроса какво означава прясна риба?

“На 24 часа или 48 часа? За мен това е едно празно послание, което не ми дава никаква яснота”.

Експертът поясни, че това, че рибата е замразена само по себе си не е проблем.

“Изтънчените потребители обаче знаят, че вкусовите качества на прясната риба са най-високи. Замразена е някакъв вид компромис с качеството, но това наистина е въпрос за ценители.

Николов отчете, че в България има и рибарници, но в тях се отглеждат два, три вида специфична риба - шаран и пъстърва, морската риба пътува отдалеч.

“Вносът на риба в България е на първо място от Гърция, след това от Турция, разчитаме и на океанския риболов от целия свят. Имаме и собствен улов, но той е сезонен и много несигурен. Така например тази година имаше риба, миналата беше много слаба, човек никога не знае черноморските риби кога ще се появят”.

“Има и едно разграничение, което трябва да направим - дива риба и такава, отглеждана в рибарници. Обикновено дивата е много по-скъпа. Хората, които знаят какво стои зад това понятие, те нямат нужда бъдат съветвани”.

Относно цените на рибата, експертът каза:
“Пазарът е шарен. Ние не наблюдаваме цените, първо защото държавата го прави с най-различни цели. Събират се обобщени цени, с които се измерва инфлацията и най-различни други показатели. Цената за потребителя е индивидуална. Ако Иван купи нещо в Люлин за хикс лева, Драган в Русе може да го купи на два пъти по-висока или ниска цена. Много е трудно да говорим обобщено за цените. Това, което една пазарна икономика трябва да я интересува е дали има свободен пазар с достатъчна конкуренция. Ако това е налице, ако няма скрити договорки или някакви неконкурентни практики”.

“Цените са това, което зависи от потребителя в крайна сметка. Ако човек има в квартала си рибен магазин от 20 - 30 г. и е пазарувал десетки пъти от него, естествено, че това е най-добрият избор. В днешно време изборът е голям, и големите вериги имат рибни щандове. Специализираните магазини не са чак толкова малко”

“В България обсъждаме темата за Никулден малко кампанийно, просто защото българите не ядат риба. Понеже чакат някой празник като повод и това се превръща в някакво екскплузивно решение. Ако бяхме гърци или италианци, въобще нямаше да обсъждаме тази тема, защото това е все едно да обсъждаме от къде да си купя хляб”.

Богомил Николов сподели, че традиционно със семейството му празнуват Никулден, а вкъщи имат и именничка, която всяка година приготвя шаран.

По повод това, че за българина рибата не е голям приоритет, той призова:

“Яжте повече риба, тя се счита за по-здравословна от другите меса. Има много ползи от консумирането на риба, така че по-често хапвайте риба. Да не се сещаме само на Никулден за риба, не е като да няма избор по магазините”.