Международният астрономически съюз (IAU) официално дефинира планета като обект, който отговаря на четири основни критерия: достатъчна маса, за да бъде заоблен от собствената си гравитация, способност да изчисти пространството на орбитата си от други тела, въртене около звезда (в този случай, Слънцето) и състоянието на отсъствие на спътник на друга планета. Въз основа на тези критерии Луната не се счита за планета, защото обикаля около Земята, а не директно около Слънцето.

Повечето хора смятат, че Луната е по-малка от планетата, особено тази, около която обикаля. Но тук всичко не е толкова просто. Нашата Луна е изненадващо голяма в сравнение с нашата планета - тя е една четвърт от размера на Земята. А най-голямата „Луна“ на Плутон, Харон, всъщност е наполовина по-малка от Плутон – тя е толкова голяма, че често се нарича двойна планета, а не Луна. Извън Слънчевата система астрономите дори са открили луна с размерите на Нептун, обикаляща около планета с размерите на Юпитер на около 8000 светлинни години от Земята.

Някои учени твърдят, че настоящата дефиниция на IAU произволно разделя небесните тела на категории, което води до противоречивата класификация на Плутон като планета джудже. По-специално, професорът по астрономия Скайлър Грейсън от Държавния университет на Аризона отбелязва, че много обекти във Вселената са в преходно състояние между различни класификации и тяхната точна дефиниция може да зависи от гледната точка на изследователя.

Въпреки противоречията, официалното мнение на IAU остава доминиращо в научната общност, като повечето експерти поддържат позицията, че Луната не е планета.

Защо древните гърци са смятали Луната за планета?

Древните гърци наричали Луната "Селена" и тя наистина се смятала за една от планетите заедно със Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Причината за този подход се крие в начина, по който гърците са разбирали движението на небесните тела и структурата на космоса.

В древността гърците, както и много други народи, са вярвали в геоцентричния модел на Вселената, според който Земята е в центъра на Вселената, а всички останали небесни тела се въртят около нея. Тази идея е популяризирана от философи като Аристотел и остава общоприета до Ренесанса.

Гърците забелязват, че Луната се движи по небето, подобно на други обекти, които вече са нарекли планети („скитащи звезди“), така че е логично да я класифицираме в същата група.

Освен това Луната играе важна роля в митологията и културата на древните гърци. Селена, богинята на Луната, заема значително място в пантеона на боговете и нейното влияние върху земните дела се смята за значително. Следователно Луната се възприемаше като нещо важно и заслужаващо специално внимание, което също допринесе за факта, че тя се разглежда като пълноценна планета.